Родова книга

Чувствата са концетрирана информация в огромен обем. И колкото е по-ярко чувството и по-силно, толкова повече вселенски знания има в него.

Например си спомни, как като се събуди след първата си нощ прекарана в тайгата, видя до себе си мечка. В един миг ти се изплаши. Забележи моля те и се замисли над думите «в един миг се изплаши». Но какво е чувството на страх? Нека се опитаме да го преведем на езика на информацията. И какво ще се получи тогава? Ти мислиш: «До мен е огромен горски звяр. Неговото тегло значително превишава моето. Силата на лапите му е по-голяма от силата на мускулите на моята ръка. Горският звяр може да е агресивен, може да ме нападне и да разкъса тялото ми. Аз съм без оръжие. Трябва да скоча и да бягам». Целият този обем информация при осъзнато осмисляне заема не миг, а значително повече време. Но информацията събрана в чувство, в този случай — в чувството на страх, позволява да се реагира мигновено. За един миг преживяване на ярко чувство в човека преминава голям обем информация. При описанието й може да се получи трактат, безчувственото осмисляне на който може да продължи с години.

Правилната съвкупност на чувствата, тяхната вярна последователност могат многократно да увеличат вече съдържащият се в човека обем от знания.

Например твоят страх от мечката премина също мигновено. Но защо изчезна? Това не е естествено. Ти както и преди си беше в тайгата, без оръжие, и мечката не беше отишла далече, а и други зверове можеше да има в тайгата.

Но чувството на срах у теб за миг се смени с чувство на безопасност. Тази защитеност ти усещаше в много по-голяма степен отколкото когато се намираше на кораба си или в града, дори в обкръжението на въоръжена охрана.

Чувството на защитеност възникна у тебе също мигновено. Това се случи веднага щом ти видя, че мечката с удоволствие приема моите команди, реагирайки на думите и жестовете ми. Чувството на защитеност ти даде възможност по нов начин да възприемаш информацията. Подробното описание на това, което се случи с теб може да запълни немалко страници на цял трактат. И в книгите си ти посвети не малко думи на отношението на животните към човека. Но тази тема е безкрайна. А в чувство сложена — тя е само миг.

Но се случи и нещо още по-значимо. Само за няколко секунди две противоположни чувства се оказаха в абсолютен баланс. Аз станах за теб човек, редом с който ти се чувстваше в пълна защитеност, и едновременно с това непонятен и малко плашещ те.

Балансът на чувствата е важен, той свидетелства за равновесието на човека и в същото време, постоянното пулсиране на чувствата поражда все нови и нови потоци от информация.

Културата, начинът на живот на всяко семейство от Ведическата цивилизация и начинът на живот на цялото човешко съобщество били най-висша школа за възпитание на подрастващото поколение, за изнтензивно усъвършенстване на човека, за придвижването му към творене в световете на безкрайната Вселена.