Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
Хората от Ведическата цивилизация се хранели с храна растителна разнообразна само от своето имение и с това, което им поднасяли домашните животни. Този подход е бил обусловен не от суевереие или закон. Той бил резултата от велики знания.
Думите «зная» и «познавам» (ведать) не са едно и също. «Познавам» повече значи отколкото «зная». Познавам — значи и да знаеш, но също и чрез себе си да чувстваш, с плът и душа, много явления, на Божиите творения предназначението и Неговата система.
Познавал всеки човек от Ведизма, че това, което взема за храна, не само неговата плът изхранва, но и душата пълни с осъзнаване. И лично нему да носи информация от светове вселенски. Точно затова енергията вътрешна и остротата на ума, и скоростта на мисълта при тези хора многократно са превъзходжали съвременните.
Животни и растения живеещи в пространството на човешкото семейство, към човека са реагирали, като към Бог. Животни, и тревички, и дървета — всички жадували добро докосване и ласкав поглед от човека.
И точно тази сила на чувствена енергия не позволявала плевели да растат при зеленчуците или в градината. И днес известно е на много хора: домашно цвете може да увяхне, ако не се харесва някому в семейството. И обратно, може буйно да цъфти, ако любов почувства и общуване със себе си.
Ето защо ведическите хора с мотика не докосвали градината. Има израз такъв и днес — «лош поглед», или «урочасвам», или «уроки». Той е дошъл от онези времена. Могли са хората тогава много да творят със своята енергия на чувствата.
Сега си представи: върви човек по своята земя. Всичко околно улавя неговият благ поглед. Ето че плевел той видя. «Защо си тук?» — човекът си помисля. И от печал увяхва скоро плевелът. И обратно, ако усмихне се на вишнево дърво, то с двойна енергия ще кара сокът от земята по жилките му да се движи. А ако се налагало в далечен път да се отправи някой от Ведическата цивилизация, той не се товарел да носи ядене със себе си. По пътя можел да намери храна колкото искал. Когато влизал в селище и гледал прекрасните имения, той можел да помоли да яде или да пие. За чест приемало се да се поднесат на пътника напитки, плодове и вкусни кореноплодни.
Живот без разбойничество и кражби
Помежду хората от цивилизацията Ведическа, през нейното съществувание хилядолетно не е извършено нито едно разбойничество, кражба или просто сбиване. Дори обидни думи нямало е в речника. А при това е нямало закони, които да наказват за подобни деяния.
Не могат никога законите от злодеянията да предпазят. Но знанията у културата на ведите не са допускали конфликти на хората във взаимоотношенията.
Сам отсъди Владимир, всяко семейство живеещо в имението свое знаело, че ако се случи неприятност с някой дори страничен човек на територията на имението или край него или извън слеището, то ще пострада цялото пространство.
Вселенската енергия на агресията ще повлияе върху растящото там и върху всички живеещи в него. Балансът на енергиите ще се наруши. Енергията на агресията може да расте, на възрастните да се отрази и на децата, и с недъг да порази потомството.
Обратно, ако пътник преминаващ чувство остави радостно, пространството ще засияе с още по-голяма красота.
Освен това, човек дошъл в селището, физически не можел да изяде плодът откъснат самоволно или вдигнат от земята в градина, която е била на друг.
Чувствителност висока имали хората в културата ведическа. Значителната разлика веднага можел да усети организмът им, щом вкусел плод, откъснат самоволно или поднесен от добра ръка. Само днес, в съвременните магазини храната често няма аромата и вкуса на първоначалния продукт. Тя е бездушна, равнодушна към човека. Тя е ничия и предана е никому. Тя е продажна.
Ако могъл би да опита опита днешния човек и да сравни храната от Ведическия период, не могъл би повече да яде продуктите съвременни.