Родова книга

За пример си спомни, показах ти как за имението си проект най-съвършен, с невестата си Любомила, сътвори красавецът Радомир. Вече ти казах: подобно нещо днес не е по силите дори на учени, смятани за най-добри в сегашната наука. Няма да успеят дори заедно всички да се съберат.

Но как все пак тогава можел е юношата сам да стори такова чудо? Откъде имал знания за всичките растения, значението на ветровете, предназначението на планетите и много друго? Нали на чин обикновен не е седял. Науки не е учил. Как юношата е познал предназначението на всяко от растенията, които са петстотин и тридесет хиляди вида? От тях използвал той само девет хиляди, но при това ясно и точно е определил взаимовръзката на всяко едно с другите.

Разбира се е гледал Радомир, имението бащино и на съседите от детството си. Но нищо не е писал, не е напрягал памет да запомни. Кое защо расте родителите си не питал, а те с нотации не са досаждали на него. И все пак е създал свое и по-добро от на родителите си, младият влюбен Радомир.

Не се учудвай, моля те, Владимир! Разбери. Всъщност Радомир не е градил градина цветна и зеленчукова рационална, макар че именно такова се е получило имението. Всъщност Радомир рисувал с чувствата си прекрасна картина за любимата си и за бъдещите си деца. На порива на любовта и вдъхновението помогнал е полетът му над родовото имение с орела.

Когато гледал е от птичи поглед като младенец Радомир, ландшафта на имението, картината се е заснела като на кинолента в подсъзнаниетому. Още не е можел с ум той картината прекрасна да осъзнае. Но с чувствата! Но с чувствата за вечно сканирал цялата многообразна информация на това пространство. И с чувствата, а не с разум или ум, прекрасното усещал във видяното.

Това се е случило и още затова, че сред прекрасния пейзаж, видян от висини, стояла е усмихваща се майката. Какво може да бъде по-прекрасно за младенеца от усмивката майчина? И майката му махала с ръка. Тя! В чиято гръд имало живително и топло мляко. За младенеца няма нищо по-прекрасно. И на полета от висотата, изглеждало на малкия Радомир, от мама неотривно и единно, всичко виждано. В миг с взрив от чувство на възхищение, знания за част от мирозданието се влели в него.

Велика ученост показали младите хора в такива съвременни науки като зоологията и агрономството, астрономията също. Техният художествен вкус също бил оценен от хората.

Разбира се е имало и специални учители през Ведическия период.

През зимата в селището идвали възрастни хора, задълбочили се в различните науки по-особено. Имало общ дом във всяко селище и там своите науки те излагали. И ако някое от слушащите ги деца към астрономията проявявало особен интерес, учителят отивал в дома на детето. Приемали радушно учителя в дома си хората. С малчугана беседвал за звездите учителят толкова дни и часове, колкото искало детето. Едва ли може да се каже кой от кого повече знания добивал. С велико уважение задавал възрастният учен въпроси на детето. Можел да спори с него без назидание. Да се записват разговорите, изводите от тях и откритията, нямало смисъл през Ведическия период. Свободна от ежедневна суета и грижите множество сегашни, човешката памет могла е в себе си да събере много повече информация, отколкото и най-добрият компютър, измислен досега.