Родова книга

— Да. Знам. Но ако аз заспя ще си отидеш ти. Винаги си отиваш. Понякога никак не ми се иска да си ходиш. Иска ми се винаги да бъдеш до мен.

— Аз винаги съм редом. Когато ти си спомняш за мен. Скоро ще започнеш да го чувстваш и ще разбереш. Сега се измий и заспивай.

— Немога да заспя. Изобщо в последно време трудно заспивам. Мислите не ми дават да спя.

— Ще ти помогна Владимир, искаш ли ще ти прочета стихове, които са изпратили читателите и приспивна песен да изпея?

— Хайде, ще опитам, може и наистина да заспя.

Когато се измих и си легнах във вече приготвената постеля, Анастасия приседна до мен и сложи ръка на челото ми. После я прокара по косата и тихо запя песен, написана от една от читателките от Украйна. Съвсем тихо пееше Анастасия, а ми се струваше, че гласът й го чуват много хора и звезди. Слушат нейният чист глас и думите: