Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
Хората от периода на Ведизма в неизмеримо по-голяма степен имали знания за мироустройството отколкото днешния човек. Тяхната вътрешна енергия им позоволява да ускорят растежа на едни растения и да забавят други. Домашните животни се стремяли да изпълняват командите на човека не за да получат храна, която имало в насита, а искали като награда от човека да получат излъчващата се от него благодат.
И днес похвалата човешка е приятна всекиму: и на човек и на животно и растение.
Но преди била неизмеримо по-голяма човешката енергия и като към слънцето към нея се стремяло всичко живо.
Образността. Изпитанието
Вече към края на Ведическия период от живота на хората било направено откритие велико. Откритие, на което не е имало равни през цялата история на цивилизациите човешки на Земята.
Хората познали силата на колективната мисъл.
Тук е нужно да се каже какво предствлява мисълта човешка. Мисълта на човека е енергия, равна на която няма в пространството. Тя е способна да създава прекрасни светове или оръжие, което може да унищожи планетата. И цялата, без изключение материя, която днес е видима, с мисъл е сътворена.
Природата, животните и самият човек — във вдъхновение велико са сътворени от Божествената мисъл.
Изкуствените множество предмети, машини, механизми, които има днес, са сътворени от човешка мисъл. Можеш и да помислиш ти, че всички те направени са от ръцете на човека. Да, днес се налага ръцете да се използват. И все пак отначало всеки детайл е сътворен от мисъл.
В днешния ден се смята, че е по-съвършенна отколкото в миналото човешката мисъл. Но това далеч не е така.
При всеки един човек от цивилизацията Ведическа, по скорост и по пълнота на информацията, тя превъзхождала е милиони пъти, мисълта на днешния човек. Доказателство дори е и това, че все от миналото ние вземаме познания за приложението на различните растения, и за лечение и за храна. А природният механизъм е много по-съвършен от сложните, изкуствени предмети.
Не само много зверове за служба при себе си извиквал е човекът. Не само на растенията е определил предназначението. Когато той разбрал силата на колективната мисъл, видял, че с нейна помощ може и климата да управлява. От земните недра извор да бликне да накара. И ако с мисълта постъпи невнимателно, то в птица в полет даже може да срази. Да повлияе на живота на звезда далечна — градини да сади или здвездата да унищожи. Това не е измислица, реалност е, и дадено било е на човечеството.
Днес знае всеки, че стъпил на пътеката техническа, стремил се е човекът да създаде ракета, способна към зведите да лети.
Летяха до Луната, хабейки средства и сили във вреда на Земята не малко. Но не измениха нищо на Луната. Подобен метод е обречен, безперспективен и опасен за всички хора на Земята и за другите планети. Друг метод има, много по-съвършен. С една мисъл единствена може да се отгледа цвете на Луната, и да се създаде присъща на човека атмосфера, градина да се посади и в плът с любимата в тази градина да се отиде. Но преди това е нужно Земята цяла в градина райска и цъфтяща да се превърне. И е нужно това да се направи с колективна мисъл.
Силна е колективната мисъл, във вселената не същестува сила способна да препятства деянията й. Техниката и материята в днешния ден са отражение на мисъл колективна. Всички механизми, също оръжието — тя е произвела.
Но спомни си какво ти казвах аз, че в онези времена Ведически неизмеримо по-силна е била енергията в мисълта на всекиго. Предмети, като многотонни камъни, събрани заедно едва девет човека могли са да преместват. За да се ползва по-лесно тази мисъл колективна и с полза за мнозинството, като не се събират при това на едно место много хора, измислили са образите на различни богове. И с тяхна помощ почнали природата да управляват.
Богът на Слънцето получил своя образ, на Огъня, Дъжда и Любовта и Плодородието. Всичко, което за живота им било необходимо, творили хората чрез образите, в които се концентрирала човешка мисъл. Тя вършела много дела полезни. Когато примерно бил нужен дъжд за да полее, към образа на бога на дъжда множество хора насочвали енергията своя. Когато достатъчно енергия в образа се събирала, то облаци се появявали и дъжд валял поливайки посевите.