Родова книга

С водната стихия, езеро или река, при ведите наистина е имало свързани много действия различни. Но смисълът им бил е съвсем друг — не на смъртта, а на живота те помагали. Ще ти разкажа само за един. Сходство във външните действия дошло е и до наши дни. Но само сходство. Рационалният му смисъл поетичен и велик, днес заменен е с неяснота и окултизъм.

И днес в страни различни има празник, с водата свързан, когато да плават по водата венци се пускат или пък малко салче с фенерче красиво или свещ, като молят от водата да им донесе късмет. Но виж, откъде идва този празник и колко е рационален и поетичен първоначалният му смисъл.

Случвало се това и във Ведическите времена, когато една или пък две девойки, не е толкова важно колко, в родното си селище, не са намирали любим. И по време на голям празник на няколко селища едновременно, определеният за себе си те не намирали. Изобщо не защото нямали избор. Пред тях прекрасни юноши, с погледи осмислени, като на Богове, на празничните действия блестели. А сърцето девиче и душа друг чакали. Но не ги посещавала Любовта. За някого девойката мечтаела, но за кого? Сама тя не разбирала. Никой и досега не би могъл да обясни загадката и свободата на избора на енергията на Любовта.

Ето затова в определен ден отивали девойки при реката. Пускали по водата неголямо салче. С гирлянда от цветя по края сала украсявали. По средата гърненце слагали с напитка — сок или вино. Край гърнецето редяли плодове. Напитката девойката сама било е нужно да приготви, а плодовете да откъсне от дървета, които посадила е самата тя в родовата градина. Още на салчето могло е да се сложи лента от ленени влакна изплетена, или пък друга вещ, но непременно сътворена със собствени ръце. Последна се поставяла на салчето малка лампада.

Около огъня горящ на брега, танцували свой хоровод девойките и песни пеели за любимия си, когото още не познавали. После, с клонче горящо от огъня лампадките запалвали. Бутвали салчетата към течението на реката, което ги подхващало и носело внимателно към непозната далнина.

Девичи погледи изпращали с надежда своите салчета, само огньовете в лампадките се виждали вече отдалече, и се смалявали. Но на девойките сърцата с надежда се разгаряли. Радостно и нежно чувство растяло все още незнайно към кого.

В своите домове побягвали девойките, усамотявали се и с трепет се подготвяли за срещата. Той идвал, желаният от тях, при изгрев или по залез, не е от значение. Но как така? Какво го е довело? Мистика ли е помагала за срещата или рационалност? А може би и знанията, към които ведите се докосвали чрез чувствата си, ти сам отсъди.

Плавали салчетата на девойките, понесени от речното течение, в определени дни, известни на всички селища, дори далечните.