Родова книга

Какъв закон и знания какви, помагали са така точно на човека от тези времена да се изхранва? Пълната липса на закони и трактати! Да разчита той можел на Божественото единствено. Казват сега, че едно цяло и в единство е с природата човека. Но къде е целостта сега, си помисли? Когато храна изкуствена, единствено това, което му е предложено от системата, и е удобно на нея, човек употребява. И са определени точно часовете за прием на храна изкуствена и от изкуствена система.

Тогава, в периода Ведически от живопта на човека, вместо него всичко решавали са чувства, подарени му от Бога. И чувството на глад и най-малкото пространство удовлетворявало. Чувствата на човека били в съгласие с пространството му на Любов и като най-съвършен автомат или трактат най-умен, минутите са определяли кога и какво да вземе за храна.

Вървял човекът в своето пространство сътворено, свободна мисълта му можела е да твори или вселенските задачи да решава. Край него плодове привличали го с красота. Интуитивно късал той един от тях или пък два и три и ял, без да отвлича мисълта си за това, което Бог за наслаждение му е дал.

За храна в онези времена човек не мислел. Хранел се така както ние днес дишаме. От него сътвореното пространство съвместно с интуицията му решавали с точност задачата, как, кога и с какво е нужно плътта му да се храни.

През зимата много растения от плодовете си и от листа се осбождавали и се приготвяли да си починат. Зимата била за сътворение на бъдещата пролет.

Но и през зимата мисъл за храна не е хабил човекът, макар че не подготвял хранителни запаси. Всичко това вместо него, със старание голямо и любов домашните животни са извършвали. Катеричките приготвяли сухи гъби и орехи. Цветен прашец и мед пчелите му събирали. Мечокът през есента изравял изби и заравял там кореноплодни. А през ранна пролет, събудил се, мечокът отивал до жилището на човека, ръмжал или леко потропвал по вратата с лапа. Мечокът викал човека за да му покаже коя от избите му да изрови. Може да е забравял мечокът, къде е скритата през есента храна? Може и да му е било скучно без общуване? При него можел да излезе който и да е, но най-често излизало детето. Потупвало по муцуната събудения работяга и към мястото белязано отивало, потропвало с краче. Старателно мечокът на мястото започвал да гребе земята разривайки запасите. Радвал се, и подскачал, с лапа изкарвал ги на повърхността, не ги опитвал първи, чакал, кога ще вземе нещо при себе си в жилището свое човекът.

И сам човекът можел е да прави хранителни запаси, но било това по-скоро изкуство, а не работа. В много семейства вино и сокове се правели от различните ягоди. Не силно и не с алкохол, като водката, било е виното. Напитка най-целителна от него се е получавало. От животинската храна мляко е можел да употребява човекът, но не от всякое животно. Вземал е само от животно, което е било добро, осмислено и ласкаво, и изразявало потребност човека да угости със свой продукт. Например, ако дете или пък възрастен член на семейството до коза се доближи и пипне вимето й, а животното започне да се дърпа. Човек няма пие мляко от животно не пожелало с него да го сподели. Това не значи, че животното не е обикнало човека. Просто по неведом начин животното е определяло; в този монет съставът на млечната смес не е полезен точно за този човек.