Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
Освен това откритията, ако били рационални, веднага са послужвали на хората, внедрявали се в практиката.
Родители и всички от дома могли да слушат също тези разговори. Тактично само понякога влизали в разговор. И все пак малкият човек бил най-главния. Когато младият астроном неправилен, според големите, е правел извод за планетите, могли са да му кажат: «Прости ми, но не те разбирам».
И малкият се е опитвал да поясни. И често ставало така, че правотата си е защитавало детето.
Пред пролет в общия дом събирали се хората от селището. Разказвали всички за постиженията на своите деца. Доклади даже в тези дни се изнасяли. Могъл е шестгодишен малчуган всички да порази, сякаш е философ, говорейки за смисъла на живота. Чудни предмети в тези дни пред всички хора децата показвали. Други с пеене радвали слуха на събралите или с необичаен танц. Може и изпит да се нарекат тези действия, или пък празник. Не е толкова важно. Важно е друго — от творението всички получавали радост. С много положителни емоции, на тези дни откритията в живота с радост са били прилагани. Как на въпроса да се отговори: Кой главен е оставал за въпитанието на детето? С увереност може да кажем — културата, начинът на живот на семействата и хората от Ведическия период.
Какво днес могат от културата да вземат днешните деца? Коя от всички същестуващи системи за възпитанието на децата днес, може да се признае за най-добра? Сам отсъди, те са несъвършени. Изопачавайки човешката история, самите ние караме децата си да лъжат. И по път лъжлив, насила да върви мисълта заставяме. От това самите ние страдаме, но караме и своите деца да страдат.
Преди всичко останало, хората всички за себе си истината трябва да научат. Без истината, в лъжливи постулати, животът е подобен само на хипнотичен сън.
Нужно е да се смени последователността на трите картинки в детските учебници. Нужно е да се разкаже правдиво на децата историята на живялите преди нас хора на Земята. Със себе си истинността й, всеки е да провери. После с децата, познали същност неизопачена, нов път да се избира.
Не са безобидни трите картинки в книжките на децата за историята на развитие на Земята и хората живеещи на нея. Виж, какво внушават им от детските години тези картинки.
Ето първата — на нея е изобразен човекът първобитен. Какъв е той, погледни: човек с козина стои, с тояга в ръката, зверски зъби, неосмислени очи, сред кости на животните, които е убил.
Ето и втората — човек в доспехи с меч, блести шлемът с украса, с войска той покорява град, а тълпата робска пред него се прекланя.
Третата: осмислен поглед има тук човека, той е благороден, има здрав вид, облечен е с костюм. Наоколо край него — приспособления и прибори. Красив е и щастлив съвременния човек.
Лъжливи три картинки, а последователността — невярна. Упорито, със строгост и изобщо не случайно тази лъжа внушават на децата. После ще мога да ти кажа, кой го прави и за какво лъжата нужна му е. Но отначало ти сам с логиката своя провери, доколко достоверни са трите картинки.
Сам разсъди: дървета, храсти и треви и днес ти можеш в първосъздадения вид да видиш. Тя са на милиарди години. Но и днес, като ги гледаш, способен си на съвършенството им да се възхитиш.
За какво говори това? Творенията на Създателя са изначално съвършени сътворени.И какво? Човека, своето творение любимо, създал е Той първоначално безобразен? Лъжа е туй! Изначално, творение на Създателя най-съвършено, е бил човекът, между творения най-прекрасни на Земята.
И първата картинка трябва да изобрази истината историческа: на нея трябва да се види семейство от щастливи хора с осмислен поглед и по детски чист. Любов на лицата на двамата родители. Човешките тела, в хармония с всичко околно, поразяват с красота и благодатна сила на духа. Наоколо градина в цветове. Всички зверове във всеки миг готови са да им услужат с благодарност.
И на втората картинка е нужно историческата правда за децата се изобрази. На нея, две войски в доспехи безобразни, се носят едни срещу други. Военначалници стоят на възвшение. Съветват ги жреци. Обърканост и страх има на лицата на пълководците. А другите, вече поддали се на увещанията, имат зверски фанатичен вид. След миг ще почне и безумна сеч. Себеподобните си хората ще почнат да убиват.