Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Слънцето беше слязло вече ниско, когато Алена се върна при семейство Крейгхъг. Когато влезе в кухнята, тя видя Роберта, която я чакаше със самодоволна, надменна усмивка.
— Къде беше през цялото време, Лени? Пропусна посещението на капитан Лейтимър!
— И какво от това? — отвърна троснато Алена. — Достатъчно съм го зяпала днес!
Роберта се засмя и внимателно се загледа в ноктите си.
— Казвам ти, Лени, в теб наистина няма капка женственост!
— Ако имаш предвид това, че сама си оправям леглото, сама си пера дрехите и сама си вадя хляба, тогава си права. Но ти кога си донесла и един долар вкъщи?
Роберта сбърчи нос.
— Хм. Една дама има други задължения.
Алена изсумтя презрително.
— Да, разбира се — да мързелува и да дебелее…
— Мързелива! Дебела! Какви ги приказваш! — Големите гърди на Роберта щяха да спукат корсета. Но още преди да успее да даде израз на възмущението си, вратата на кухнята се затвори с трясък и всякакъв коментар стана излишен. Дулси се изкиска до печката. Роберта хвърли мрачен поглед към широкия гръб на негърката, след което, дълбоко засегната, с горда крачка напусна кухнята. Когато мина край вратата на салона, баща й пусна вестника и я погледна над рамките на очилата.
— Кой беше?
Роберта спря на прага.
— А, Лени. Тя току-що си дойде.
Лийла вдигна поглед от бродерията си.
— Понякога си мисля, че Алена работи прекалено много, Ангъс. Пак се е трепала цял ден. Бедното момиче!
— Хм! — Ангъс отново се задълбочи във вестника си. — Това й се отразява добре. Така ще схване сериозността на живота.
Роберта беше смутена.
— Може би и аз трябва да си потърся работа, татко?
— Ти не, мила моя. — Ангъс дари дъщеря си с бащинска усмивка. — Ти си замесена от друго тесто, детето ми.
Роберта беше доволна. Тя спокойно се оттегли в спалнята си и се отдаде на мечтите, в които се виждаше омъжена за един офицер янки.
Алена избягваше да се задържа в къщата на семейство Крейгхъг, защото искаше да си спести дрязгите с Роберта. За почистването на апартамента на Коул тя си беше оставила неделния следобед. Знаеше, че в неделя Коул беше дежурен до вечерта. Но не можа да избегне срещата с него: беше принудена да го потърси в лазарета, за да му съобщи, че ключът от жилището му се е изгубил.
— Не ми се карайте — изпревари го тя. — И без това виждам всичко изписано по лицето ви.
— От вчера ми се ще да ти кажа някои работи, но засега ги преглъщам — отвърна той и й подаде собствените си ключове. — Защото ако започна, може и да не свърша скоро.
Тя го погледна.
— Погрижихте ли се за книжата на мисис Хоутърн?
— Ако още не го знаеш — в неделя банките са затворени!
— Откъде да знам? Аз нямам пари, че да ги мъкна по банките!
— Пак ли започваш да хленчиш? Всъщност какво правиш с парите си? Още ли не си спестил достатъчно, за да си купиш нови дрехи?
— Първо ще износя тези.
Коул отвори уста за отговор, но Алена го сряза:
— Сега трябва да тръгвам, ако искам да свърша днес с работата. Не ми плащате, за да бърборя с вас.
— Стой там, докато се прибера от работа — извика той след нея. — Или донеси ключовете пак тук.
По време на обяда Коул беше прекъснат от сержант Грисъм, който му предаде връзка писма. Той ги прибра, за да ги прочете по-късно. Беше разочарован, че нямаше писмо от баща му, но погледът му попадна върху акуратния почерк на Осуалд Джеймс — адвокат и близък приятел на семейството. Датата върху писмото беше отпреди две седмици. Коул с любопитство разкъса плика. Сякаш стоманен юмрук стисна сърцето му, когато прочете първия ред:
С голямо прискърбие се виждам принуден да ви съобщя, че нощес баща ви почина…
Роберта заповяда на Джедидиа да спре близо до „Джексън скуеър“ и да я изчака там. Тя продължи пеш, без да обръща внимание на зяпналите я войници от Северните щати. Беше обзета от други мисли и нямаше желание за флиртуване. Днес тя гонеше по-едър дивеч, по-точно — един лекар янки. С ключа от жилището му се беше сдобила от връхната дреха на Алена. Не беше трудно да измоли от баща си каретата за една неделна разходка. И когато Коул се прибереше в апартамента си, щеше да я завари толкова леко облечена, че щеше да захвърли всички възможни колебания. Роберта от доста време беше обмисляла този план, сега беше време да пристъпи към действие. Беше готова дори да приеме неприятния начин, по който мъжете имаха навика да доказват своята мъжественост. След като Коул веднъж спеше с нея, тя винаги можеше да твърди, че е бременна. А ако откаже да признае, баща й все щеше да намери начини и средства да го принуди. Преди обед тя дискретно беше разпитала из околните магазини къде се намира жилището му, след като той упорито беше отклонявал настойчивите й въпроси. Оказа се, че никак не е лесно капитанът да бъде открит.