Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Думите и най-после накараха Гейдж да се засмее.
— А пък аз си мислех, че е заради камъка, който веднъж целунах в замъка на лорд Бларни5 — каза той и й кимна към люлеещия се стол пред огнището. — Сядай там, Шимейн, за да мога да втрия мехлема в кожата ти.
— Не знам дали после въобще ще мога да стана — измърмори Шимейн с престорено тежка въздишка. — Тази воня направо ми преобръща стомаха. — Внезапно на лицето й отново се изписа подозрителност. — Нали не се опитвате да ми погодите някой нов номер с тая гадост?
В очите му блеснаха насмешливи искрици.
— И какво, ако е така? Дори да се опиташ да избягаш, пак ще те хвана.
Шимейн се извърна с намерение да стори точно това, но Гейдж се засмя, сграбчи я за ръката и я дръпна обратно.
— Хайде, Шимейн. Не помниш ли на какво са ме научили малките елфи? Ирландка като теб не може да не долови кога някой се шегува с нея.
Тя тръсна недоверчиво глава.
— Винаги съм разбирала защо англичаните ненавиждат скъпите си съседи толкова много — в крайна сметка един ирландец наистина е в състояние да извади душата и на самия дявол. В случая, обаче, ми се струва, че ролите са разменени.
Напръсканите с кехлибар кафяви очи сияеха, вперени в нея, и това топло сияние като че ли не идваше само от отблясъците на огъня.
— Не се бой, Шимейн — успокои я той. — Веднага щом втрия мехлема, можеш да го отмиеш от кожата си, но и без това ще видиш, че дотогава миризмата му вече ще е започнала да се изпарява.
Макар и неохотно, Шимейн се настани в люлеещия се стол и се остави на грижите на мъжа, който коленичи до нея. Той нави ръкавите на роклята й нагоре — нещо, което не се оказа чак толкова непоносимо — и след като потопи дългите си пръсти в мехлема, започна да го размазва с бавни, нежни движения по зачервената кожа на тънките й китки. За нейно удивление скоро отблъсващата миризма наистина започна да се изпарява, а когато господарят й се наведе напред, съсредоточен над заниманието си, до обонянието й достигна друга, далеч по-приятна миризма. Или по-точно смесица от миризми: на домашно тъканото платно на ризата му, на кожените му панталони, на сапуна, с който преди малко бе измил ръцете си, както и един много чист, много мъжки мирис и всичко това преплетено в някакъв странен, упояващ аромат, който докосваше по вълшебен начин всичките й сетива, карайки я да почувства как жената у нея се разбужда, разтваря се като листчетата на напъпило цвете.
— На твое място не бих използвал тези кожени върви, Шимейн, поне докато глезените ти не се оправят — посъветва я Гейдж, като развърза каишките, с които бе прикрепила пантофите към краката си. — Може да забавят оздравяването им.
Той пое босия й крак в дланта си и го огледа от всички страни. Сърцето на Шимейн ускори пулса си. Тя вдигна плахо поглед към господаря си, но Гейдж напълно невъзмутимо потопи отново пръстите си в кутийката с мехлема.
— По-добре дръпни полите си нагоре — предупреди я той. — Иначе може да се изцапат.
Шимейн колебливо вдигна края на долната си риза и на роклята лекичко нагоре, но въпреки че Гейдж почака търпеливо, тя не продължи. Едва когато той смръщи укорително вежди и я погледна настойчиво, Шимейн оголи още една съвсем малка част от краката си. Все още недоволен от ограниченото си поле за действие, Гейдж въздъхна, положи босото й ходило на бедрото си и с чистата си ръка рязко дръпна полите й почти до коляното. От устните й се отрони стреснато възклицание, но той не обърна никакво внимание на смущението й. Вместо това взе отново крака й в ръката си и започна да го разтрива с мехлема, описвайки с палеца си бавни кръгове от глезена чак до пръстите, както и по долната част на ходилото. Накрая обхвана петата й в длан и със свободната си ръка размачка внимателно цялото й ходило. Нежните, методични движения успокоиха Шимейн и тя постепенно се отпусна в люлеещия се стол, като облегна глава на извитата му облегалка.
— Имаш хубав глас, Шимейн — отбеляза тихо Гейдж, като се зае с другия й крак. — Виктория също обичаше да пее на Андрю и макар да бе съвсем мъничък, той я слушаше много съсредоточено. Но от злополуката насам никой не му е пял. Мен не ме бива много в тази област.
— Но сте надарен в толкова други области, че ме карате искрено да ви се възхищавам — отвърна Шимейн, унесена от приятния, нежен допир на пръстите му и от топлината на огъня, който озаряваше широките му рамене и красивото му лице. — Ако нямахте никакви недостатъци, нямаше да сте човек, господин Торнтън.
5
камъка, който… — триъгълен камък със старинен надпис, разположен на много високо и труднодостъпно място в стената на замъка Бларни. В Англия съществува поверие, че камъкът е вълшебен и който успее да го достигне и да го целуне, се сдобива с невероятно остроумие и красноречие. — Б.пр.