Приказка за Стоедин
- Автор: Русев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за Стоедин». Краткое содержание книги:
— Хайде па и ти, бре, пууу, откога те чакаме! — зарадвали се един през друг бившите юнаци. — Къде се щураш досега?… Сядай тука!… Ей тука!… Идвай! Живо!
Стоедин, вдъхнал вонята на радостта им, политнал, но пак се задържал:
— Вие ще дойдете! Тук е по-равно! — и отново вдигнал боздугана. — Хайде — вие ще трепете, аз ще трепя, па — кой когото…
Не довършил, защото Гуджо смигнал на Блаже, той взел пълен мех, насочил чучура му и го стиснал под мишница като гайда. Тънка и силна струя вино умерила устата на Стоедин и той се задавил. Струята зашарила по лицето му, ослепила го и пак попаднала в устата.
Дружината се смеела диво и доволно.
Фотко видял всичко това от билото на костения хълм, решително нахлупил вълшебната капа и изчезнал.
Стоедин преглъщал, давел се и плюел. Щом виното в меха свършило и струята секнала, облещил се и пияно изревал:
— Вие ще дойдете ли да се борба бориме, бре?
— Закъснял си, момченце — изкискал се Лепоя.
— З… защо? Няма ли го между вас Гуджо?
— За тебе пита, осиновителю и напоителю — мляснал бузата на Гуджо Блаже.
А Молла Реджо нямо мучал и с жестове опитвал нещо да обясни на Стоедин.
— Чу ли? — превел смисъла на жестовете Пръвко. — Обади ти, че Гуджо е тука, ама нрава му го няма. Нравът му е вече друг.
— Ип!… Поррради каква причина вече? — пияно хлъцнал Стоедин. Лиснали в лицето му паница вино. — Не ме поливай, а отговаряй незабавно!
Екнал кикот. Кючук Кочо отпил и обърсал мустаци:
— Па еее, навремето, кога ме айдуците пратиха за кърпицата, той още трепеше — и мляснал Гуджо. — Помниш ли, душко?… Каква се борба борихме? Па се уморихме. И постла кърпицата. Леле, като зинах: де, кърпице, дай едно ведро тригодишно вино!… — И макар че само разказвал, на кърпицата се появило още едно ведро. — А той, кръвникът, ни вино кусвал, ни за вино слушал. Па като му хареса, па като се захвана едно надвиване-надпиване — та до амина! — гордо вдигнал паница и посочил бившите юнаци.
— На, и чираци дойдоха, и те се изпипаха!… И ти сега виждаш тука най-яките хора у света и най-възможните за всякакво юначество!… Та дори и на песня възможни!… Защото песнята — аааа, лесно ли е да дереш гърло денем и нощем?
— И сега — няма да се борба бориме? — изхълцал с пиянска упоритост Стоедин и яростно захвърлил боздугана. — Тогава защо го брах тоя предварителен страх, бре! Защо го трампих това вълшебно оръжие? Ще ме разигравате ли вие мене, бре, аа… ммм… бък…
Измучал, замахнал и ловял въздуха, кълчел се, блъввал от време на време дума-две — защото се съпротивлявал на невидимия Фотко, който му запушил устата и опитвал да го дръпне по-далече от винената смрад на софрата. Бившите юнаци, разбира се, не можели да предположат каква е причината за странните му нелепи движения и смаяно го гледали.
Блаже изумено се изкискал.
— Харесва ми! — изревал Пръвко. — Това е момче-шегаджийче! Осиновителю и напоителю, късмет с него! Я какви смешки умее!
— Побратиме, не се дърпай! — напрегнато изскимтял гласът на Фотко. — Бягай да бягаме оттука! Оу, как ме ръгна в ребрата!
— Чичов юнак! — умилил се Лепоя. — И с корема може да говори! Леле, цена няма. Ако пък и песни знае…
— Напоителю и осиновителю! — изревал към Гуджо Блаже. — Да си го осиновиме и него!
— Хайде — да целува ръка! — великодушно се съгласил Гуджо.
Стоедин все така се борел с невидимия Фотко.
— Не може да спре! — възхитил се Пръвко.
Гуджо ритнал Молла Реджо:
— Доведи го!
Реджо пияно се надигнал. Тревата под него била избеляла като под камък. Измучал, дръпнал Стоедин и го тласнал към Гуджо. Всички дъхали виком в лицето му:
— Честитооо! Да си ни жив и издръжлив! Добре ни дошел и добре ни нашел!
Стоедин, поел отровната воня на дъха им, се опил още повече, мляснал лапата на Гуджо и изревал:
— Обичам виии! Напълно и безмернооо! — строполил се върху софрата, сместили се, настанили го. — Ти си мой, аз съм твой, точи вино, та ме пой!
— Бре-бре, той си бил готов, няма нужда да се изпипва! — пак се възхитил Пръвко.
— Чичова сродна душа — сресал с пръсти косата му Лепоя. — И аз навремето така се разчувствах, ако помните. Я да замезиш, чичов — разгребал с ръка и направил място върху кърпицата. — Заръчай си що ти душа иска!
— Душата ми искааа, ъъъ… света да прегърррнеее-еееех! — диво се облещил Стоедин.
Молла Реджо измучал нещо неразбираемо, обяснил с ръце и завъртял очи.
— Това думи за софра ли са, бре! — блъснал го в устата Блаже. — Пууу, и езика му откъснахме, и пак няма отучване, тая гад!
— Кърпице, печено агне! — чул се гласът на Фотко. — Суджук, баница и още една тава баница! Бъклица вино, кана вино, две стомни вино, паница, паница, паница и още паница вино! И котел с вино, и котел с чорба!