Приказка за Стоедин
- Автор: Русев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за Стоедин». Краткое содержание книги:
Запълзели по костения хълм и отвратено кашляли.
— То трепало, трепало, та оградата си затрупало… — процедил Стоедин.
— Не гледай, а виж! — спрял го Фотко. — Не слушай, а чуй!
Стоедин се вгледал и осъзнал, че костите са от печени телета, овце, риби и кокошки. Вслушал се и разбрал, че писъците са песен. Изпълзели до билото на костения хълм, погледнали зад него и се вцепенили от изненада.
На полянката край езерцето царял вечен празник и бълвали тежки винени изпарения. Вълшебната кърпица била постлана под изсъхнало дърво, а край нея, полуизлегнали се, пияно надували гърла Гуджо, Пръвко, Лепоя, Кючук Кочо, Молла Реджо и Блаже. Кърпицата почти не се виждала, отрупана от меса, луканки, кървавици и вино във всякакви съдове — та в паници ли не щеш, та в мехове и кани ли — дори и във ведро.
Зад пияната дружина, полузатрупана с кости, се виждала порутена дървена къща.
Блаже, поел знака на Гуджо, се надигнал на лакът и излял в устата му паница вино, като в дупка. Гуджо се откроявал с исполинското си туловище: огромен, космат, с голо шкембе, с голи гърди, нозе и ръчища. Само на пояса му имало наниз от зелеви листа, като престилка. Дрехите и на другите били повече или по-малко прогнили — според реда на пристигането им. Най-зле от бившите юнаци бил Кючук Кочо: от ризата му останала само яката и от нея към пояса се спущала ивица с копчета: От потурите останала предницата, а от цървулите — вървите и върха. Най-запазена била плащаницата на Молла Реджо — избеляла и продънена на лактите и коленете.
— Та му взелааа кован колааан, та го хвърлиии във огъняааа, та му скубнааа суро влакнооо, та и негооо във огъняааа — пеела дружината сърцераздирателно и всеотдайно.
Винената смрад, издигнала се, обилно лъхнала Стоедин и Фотко и те побързали да се дръпнат зад костеното било.
— Той се роил, тоя поразник — закашлял се Стоедин. — Много удар ще се харчи тука.
— Прави каквото правиш и да бягаме, овоня ми се душата!
Стоедин се изправил, нахлупил вълшебната капа и изчезнал. Само след миг се появил долу край софрата — станал видим, защото не издържал смрадливия дъх на веселбата и свалил капа да затисне нос. Отвратено се сгърчил, понечил пак да я нахлупи, но цървулите, подчинили се не на волята, а на желанието му, отново го издигнали и плавно го върнали обратно при Фотко. Политнал, седнал и тежко се закашлял.
Никой от пияниците не забелязал краткото му посещение. Лепоя вдигнал паница и изревал:
— Бре-бре-бре-бре!… Наздраве, дружино!
— Наздравееее! — продрано изревали бившите юнаци. — Кога е много зле — ей така да еее!… Гуджо, осиновителю и напоителю, от здраве да се не отървеш!
— Моятааа! — вдигнал длан Гуджо. — Искам моята!
Блаже оглозгал ребро, запратил го на купището. Вдигнал ведрото с вино, излял го в устата на Гуджо и като замижал, източил врат и запял:
— Ъъъъх, поболе сеееее…
— … юнааааак — подхванали всички. — Сред гора зеленаааа, возглавье му бешеее бел столоват камиииик, постеля му бешеее зелената треваааа!…
Стоедин пак се появил край софрата, затиснал нос с капата, посегнал да хване края на кърпицата, политнал и разперил ръце, но неволно поел дъх — и вълшебните цървули отново го върнали при Фотко.
— Хайде бре, побратиме! — изнемогвал от вонята Фотко. — Какво тъчеш насам-натам!
Изненадано се вгледал в лицето му — Стоедин се опил само от вдишването при софрата, очите му лъскаво блестели:
— Насъбрах едни вълшебности, та не знам какво да ги правя! — събул вълшебните цървули и обул своите. — Варди ги, че не са мои. — Изправил се и стиснал боздугана.
— Капата вземи!
— Не!… — изпъчил се Стоедин. — Като ще е битка — равна да е!… Гледай какво става!
Сурнал се надолу по костения склон, опрял се на боздугана да не падне и прекрачил към софрата:
— Пияници, хайде!… Ставайте!… Може по един, може и на китка!
Ни го чули, ни го видели. Ревели, пеели все така примижали и с цяло гърло:
— Аааах, юнак пръсти кинеее, та си пиле хранииии, очи църни точиии, та си пиле поиии — отговаря пилеее, пиле соколовооо.
— Пияници, не ме бавете! — викнал да ги надвика Стоедин. И това не помогнало. Тогава, щом Блаже навел кана над устата на Гуджо, подложил длан под струята вино и ги опръскал.
Песента се разсипала. Дружината, загледала го, бавно го осъзнала.
— Дружино! — щастливо разперил ръце Лепоя. — Нов ни юнак довтаса!… Хайде, бре!
— Хайде де! — отскочил Стоедин и вдигнал боздугана.