Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Той раз кръстоса дългите си крака и ги протегна пред себе си, облегна се назад и се подпря на ръце.
— А какво се случи с Марет? — попита внезапно той. — При Адския рог, когато ти изпадна в несвяст и тя стигна първа до теб?
— Интересна жена е Марет — гласът на стареца внезапно се бе смекчил. Той отново извърна лице към Кинсън с блуждаещ поглед. — Помниш ли как твърдеше, че притежава магия? Е, оказа се права. Но вероятно е магия от почти непознат за мен вид. Все още не съм сигурен. Макар че поназнайвам нещо за нея. Тя е емпат, Кинсън. Умението и да лекува е следствие на тази сила. Може да приеме чуждата болка в себе си и да я намали, да сподели чуждата рана и да ускори заздравяването й. Точно това направи с мен при Адския рог. Аз изпаднах в несвяст от шока, който виденията и досегът със сенките на мъртвите ми причиниха. Но тя ме повдигна — усещах ръцете й — и ме събуди, отново силен, изцелен. — Той примигна. — Беше толкова чисто. А ти успя ли да забележиш какъв ефект имаше това върху нея?
Кинсън сви многозначително устни.
— Тя като че ли за миг остана съвсем без сили, но не за дълго. Само че очите й… На скалите, когато ти изчезна в бурята, докато говореше със сянката на Галафил, тя каза, че може да те види, докато ние останалите не виждахме нищо. Очите й бяха бели.
— Явно магията й е доста комплексна, не мислиш ли?
— Емпатична, казваш. Но не и слаба.
— Не. Магията на Марет е много мощна. Тя вероятно е родена с нея и е работила с години, за да развие уменията си. Разбира се със сторите. — Той направи пауза и продължи: — Чудя се дали Атабаска е осъзнал, че тя притежава тази дарба. Дали въобще някой от тях го е разбрал.
— Тя не е от хората, които говорят много за себе си. Не допуска никого твърде близо. — Кинсън се замисли за миг. — Но явно ти се възхищава. Каза ми колко важно е било за нея, че е тръгнала с теб на това пътешествие.
Бремен кимна.
— Да. Е, има доста загадки около Марет, струва ми се. А ние ще трябва някак да ги изкараме на бял свят.
„Е, желая ти успех“ — понечи да каже Кинсън, но реши да премълчи. Спомни си с каква резервираност Марет бе приела дори малкото удобство, когато той й предложи наметалото си. Сигурно трябваше да се случи нещо крайно необикновено, за да се реши да разкрие нещо повече за себе си.
Но така или иначе нищо обикновено не ги чакаше…
Той седеше до Бремен на брега на Мирмидон, смълчан, неподвижен, вперил поглед отвъд реката, сякаш там зърваше проектирани виденията от най-тъмните ъгълчета на съзнанието си, чието сбъдване предусещаше със страх.
По изгрев станаха и вървяха цял ден в сянката на Драконовите зъби, следвайки течащия на запад ръкав на Мирмидон. Времето бе все така топло, а температурите продължаваха да се покачват, въздухът сякаш лепнеше от жега и влага. Те свалиха пътническите си наметала и пиеха много вода. В следобедните часове спираха по-често за почивка и още по светло стигнаха Кенън. Там Тей Трифънйъд ги остави и продължи през пасищата към горите на Арборлон.
— Когато намериш Черния камък на елфите, Тей, дори и не помисляй да го използваш — предупреди го Бремен на раздяла. — В никакъв случай. Дори и да се намираш в опасност. Силата му е достатъчно мощна да изпълни всяко желание, но крие и опасност. Всяка магия изисква своята цена. Знаеш го не по-зле от мен. А цената за употребата на Черния елфически камък е твърде висока.
— Може да ме унищожи — досети се Тей.
— Ние с теб сме обикновени смъртни — каза тихо Бремен. — Трябва да пипаме много внимателно, когато си имаме работа с магия. Твоята задача е да откриеш Камъка на елфите и да ми го донесеш. Ние не искаме да използваме силата му, а само да попречим на Господаря на Магията да го направи. Помни това.
— Ще го запомня, Бремен.
— Предупреди Куртан Балиндарох за опасността, пред която сме изправени. Убеди го да изпрати армия в помощ на Рейбър и джуджетата. Не ме проваляй.