Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
В поемата символично е представена трагедията на жизнената борба, разгледана в аспекта на една нравствена задача…
След няколкото встъпителни думи, чиято цел е да скицират главните действуващи лица в „Махабхарата“, се появява колесницата на Арджуна, теглена от бели коне и направлявана от Кришна. В колесницата е и Арджуна.
Битката започва. Политат първите стрели Но Арджуна се обръща към Кришна с молба да спре колесницата: преди решителния момент иска за последен път да хвърли поглед на полето и още веднъж да размисли…
Арджуна не желае нито победата, нито насладите, нито щастието, нито дори живота. Извършва се братоубийство, погазва се светият закон на човечността, векове охранявал живота на рода. Основата се е отместила, всичко се руши: праотците се свличат в изнемога, лишени от обредните жертви; жените от рода, носителки на бъдещето, се покваряват и трябва да износят в утробата си заченатото от предатели и престъпници трижди проклето потомство, което не заслужава нищо друго, освен да се всели в мрака на преизподнята, пропито от всичко най-скверно, белязано от всички печати на престъплението спрямо законите, изконните обичаи, човешката правда, която всеки носи в сърцето си. И ако противниците, чиито души са помрачени от неведение, чиито сърца са заслепени от алчност, не виждат престъплението на това братоубийство, толкова повече са отговорни онези, които предвиждат неизбежните последствия: ужаса, мрака на родоубийството, най-голямата мерзост — оскърблението и убийството на гуру пада върху онези, които са с отворени очи, които още тук са осъдени да ядат храна, обагрена от братска кръв, пролята от собствената им ръка.
Безсилие, отчаяние и болка пронизват душата на Арджуна до глъбините на душата му и ридаейки, той се отпуска на седалката в колесницата с думите: „Няма да се сражавам.“
Така в „Бхагавадгита“ започва трагедията на Човека, стигнал до отрицание на света, осквернен от злото. Къде е правдата, как може да се доверяваме на някакви си думи и чувства, когато всичко е зло, лъжа, илюзия и единствената надежда, единствената светла точка в този свят на мрака и отчаянието — нравствеността (Светият закон, дхармата), на която всичко се крепи, — е разрушено?
Нека дхармата бъде погазена отвън, нека моят живот загине — това още не е трагедия, трагедията е, когато вътре в мен започнат раздиращи душата противоречия, когато помръква Светлият лик в моето сърце, когато съзнанието е помрачено и се надига вопълът „де профундис“. Това е кървавата мъка на Човека, напуснат от самия себе си. Съзнанието на Арджуна е помрачено от отчаяние и той умолява Учителя да му даде наставления.
1. Тоест. Дхрищадюмна.
2. Устойчиво словосъчетание, характеризиращо силата на воина.
3. Санскр.: бала. Може да означава и „сила“, и „войска“. Вероятно се има предвид качествена недостатъчност на силите, защото армията на Дурьодхана (армията на злото) е по-многочислена.
4. Епитет на Кришна — „сладък [като мед]“, „пролетен“. Според Б. Смирнов — родово име на Кришна.
5. Санскр.: дхананджая — „победител на богатствата“. Епитет на Арджуна. Според легендата това име му е дадено, защото дори когато завладял всички земни и несметни богатства, не загубил моралните си добродетели.
6. Всички бойни раковини и оръжия се назовават със собствени имена.
7. Санскр.: хришикеша — (хришика — сетиво, чувство, орган на чувствата, орган на познанието; иша — господар, владетел) — „господар на [владеещ] чувствата [органите на познанието]“. Епитет на Кришна, чрез който се внушава идеята на „Бхагавадгита“, че който владее сетивата си, владее всичко.
8. Сахадева и Накула.
9. Обръщение на Санджая към Дхритаращра.
10. Санскр.: капидхваджа — знаме с изображението на Хануман (вж.).
11. Санскр.: ачюта — букв. „неизменен“, „непоклатим“, „недокосваем“. Епитет на Кришна.
12. Обръщението е към Дхритаращра като потомък на рода Бхарата.
13. Букв. „излъчващ светлина“. Епитет на Кришна.
14. Букв. „господар на кравите“. Епитет на Кришна.
15. Букв. „убиец на Мадху (демона на тъмнината)“. Епитет на Кришна.
16. Букв. „притесняващ, ужасяващ хората и животните“. Епитет на Кришна.
17. Вж. варна.
18. Санскр.: арджунавишадайога.
ВТОРА ГЛАВА
„Бхагавадгита“ разкрива сложността и бездната от противоречия на съзиданието. За да се улови духът на паметника, при изучаването му е важно да се разбере и приеме едно положение: поемата не е гносеологическо съчинение и гносеологическият подход към нея е обречен на провал. Кришна отрича възможността същността да се постигне по пътя на „изучаването“ и „аскетизма“ (в индийския смисъл на думата).