Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Получихме последния им рапорт — каза Тирс. — Вече ще бъдат извън обсег.
Дизра отново изсумтя. Като че всичко вървеше по план. И все пак вероятното съобщение, изпратено от Вермел, смътно го тревожеше. Разбира се, надали някой е могъл да го засече, а и дори в такъв случай щеше да го приеме като несполучлив опит за контрабанда или обикновено похищение.
— Струва ми се, майоре — каза бавно той, — че май трябва малко да свием разписанието си. За всеки случай.
Настъпи продължително мълчание.
— Според мен е възможно — отвърна майорът, — но едва ли е наложително. Никой няма да обърне внимание на инцидента при Моришим.
Дизра се взря в него.
— Сигурен ли си?
— Гарантирам — усмихна се бившият гвардеец.
Записът се превъртя за трети път и генерал Гарм Бел Иблис най-сетне го спря.
— Ясно като в мъгла — обърна се той към Ландо. — Цяло чудо е, че с това заглушаване сте постигнали и толкова. Добра работа.
— Иска ми се да беше повече — каза Калризиан. — Според Джансън може да е…
— Да, прилича — съгласи се Бел Иблис и замислено нави единия си мустак на пръста. — Но едва ли е.
Ландо го погледна.
— Тогава какво е?
— Не знам още — отвърна генералът. — Вижте фактите. Империята не разполага с толкова звездни разрушители, че да прати някой от тях на обикновено преследване. Искали са да заловят жив капитана на корветата. И са искали да бъдат сигурни, че няма да говори с никого.
— Той е бил наясно, че вие сте тук — отбеляза Ландо. — Думите „генерал Бел Иблис“ се чуват почти ясно в съобщението.
— Да — съгласи се Бел Иблис. — Но вече не е трудно да се разбере местонахождението ми. Секретността не е както преди пет години — той се обърна към компютъра си и затрака по клавиатурата. — Чува се и името Вермел. Ако не се лъжа, сред подчинените на адмирал Пелаеон има офицер с такова име.
Ландо погледна през наблюдателницата към полумесеца на планетата под тях. В далечината все още се виждаха светлините от двигателите на кръжащите в орбита изтребители.
— Май това накланя везните към предположението за дезертьорство… — подхвърли Калризиан.
— Не е изключено — генерал Иблис погледна към екрана. — Ето го. Полковник Мейз Вермел.
Калризиан вдигна ръце.
— Значи сме готови.
Бел Иблис отново завъртя на пръст мустака си.
— Не — бавно отвърна той. — Вътрешният ми глас все още казва „Не“. Защо ще използваш корелианска корвета, ако ще дезертираш? Защо не нещо по-бързо или с по-тежко въоръжение? С по-малък екипаж. Освен ако всичките стотина членове на корветата не са били решили да дезертират заедно?
— Не знам.
— И аз — Бел Иблис извади информационния чип със записа от „Дамата на късмета“. — Мисля да направя няколко копия и да се опитам да разбера повече.
Калризиан вдигна вежда.
— При изобилието ви от свободно време?
Генералът сви рамене:
— Е, нали и аз трябва да почивам.
ГЛАВА 7
Голямата заседателна зала на Сената на Новата република бе завършена преди три месеца, след разрушенията от бомбардировките на Куилър. Тук-там още се виждаха скели и се извършваха довършителни работи, но зданието вече излъчваше замислената от създателите му внушителност. Старата подредба с разположени в концентрични полукръгове седалки, спускащи се към централен подиум, бе заменена от различни по форма и размер платформи. Връзката между тях се осъществяваше по къси стълби или рампи, на пръв поглед хаотично разхвърляни, но всъщност изящни и стилно разположени. Стъклени прегради, решетки или перила, високи от метър до два, обособяваха отделни групи места. Отвсякъде се виждаха централният подиум и екран, който можеше да приближава която и да е част от залата.
В не едно отношение залата напомняше на Лея за великолепния театър „Кориолин Марле“ на Алдеран, прочутия дворец на изкуствата, олицетворение на изисканост, култура и цивилизованост. Надеждата й бе сходната заседателна зала да насърчи съответно поведение у събраните тук сенатори. Поне на днешното заседание обаче със сигурност нямаше да е така.
— Искам да съм сигурен, че правилно съм ви разбрал, президент Гарвисом — прозвуча по уредбата груб опкиски глас. — Вие твърдите, че ботанците са ключови фигури в унищожението на Каамас и в последвалия геноцид, извършен срещу народа на Каамас, и в същото време обявявате, че няма да търсите възмездие за това отвратително деяние. Така ли е?
— Не съм заявявал такова нещо, сенатор — меко отвърна президентът Понк Гаврисом. Опашката му трепна и веднага спокойно се отпусна при задните крака. — Позволете ми да повторя. Малка група ботанци, чиито имена все още не са ни известни, са били замесени в трагедията. В момента, когато научим имената им, ще въздадем правосъдието, каквото, сигурен съм, е всеобщото желание. Но засега това не е възможно.