Отровителят от Птах

Докато си сръбваше винце, неговият полковник потупа възчервения си нос и им довери, че Омендап, главнокомандващият на фараонските армии, също има някои свои подозрения, но каква бе ползата от това? Сърцето на Божествената бе избрало мира, а и великият везир Сененмут беше на същото мнение. Никой от насядалите на гощавката не бе посмял да се пошегува с това кога и как господарят Сененмут е дал подобен съвет на Божествената; беше по-добре да не закачат тази тема. Аменуфер обаче беше изслушал много внимателно казаното и после сериозно размисли върху него. Ако се възцареше мир, къде оставаше възможността за слава, за повишение, за спечелване на Златни пчели за храброст или на Сребърно огърлие за доблест51 на пустинята и да отиде дори по-далече, отколкото сочеха заповедите му. Щеше да открие какво наистина се случва отвъд Линията Тутмос — границата, определена от покойния съпруг на Хатусу като очертание на първа сфера на пряко египетско влияние.

Аменуфер бе повел своите дванадесет кавалеристи с колесниците им далече навътре в западната пустиня. Всъщност той бе взел това решение още преди да напусне казармите, затова поръча шестте най-леки колесници, най-силните и издръжливи коне и двойно количество провизии: черен сухар, който можеха да накисват във вода; сушено месо и допълнителни кожени мехове с вода. Очакванията му не го бяха излъгали. Случило се бе нещо много интригуващо. Най-напред бяха открили само огромни пространства каменлива пустиня, тиха и безлюдна, но после тук-там започнаха да срещат фургони, които се придвижваха на север, към бреговете на Великото зелено море, и търговци от всякакви нации, със странни дрехи и чуждоземски нрави. Аменуфер ги беше поразпитал и те му бяха казали, че са разменяли стоки с мините в източната пустиня покрай Пътя на Хор в Синай, затова и дисагите и кошовете им са натъпкани със самородно злато, сребро и нешлифовани скъпоценни камъни, които бяха купили срещу кожи и други стоки. Като продължи по-нататък, отвъд Линията Тутмос, Аменуфер срещна още подобни кервани, пъстри групи от търговци и прекупвачи, и всичките до един бързаха да достигнат до оазиса Кану. Той се намираше дълбоко навътре в либийска територия, покрай главния път, водещ до най-голямото либийско пристанище на Великото зелено море. Аменуфер никога преди не бе виждал подобна търговия, нито пък мъже, които да са толкова нетърпеливи да стигнат до своята крайна цел. Отделните търговци и единичните прекупвачи не будеха подозрение. Сред по-големите групи обаче той бе забелязал либийци, облечени в раираните роби на пустинните скитници и пясъчните обитатели, и както можеше да се съди по поведението им и обноските им, явно бяха войници.