Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
За пръв път съзрях човешкото в Дичева, когато баща й се разболя и лежа при нас. Още помня сълзите в очите ти, Дичева, когато баща ти си отиваше, толкова тежко болен беше. Случих се да се грижа за него на едно мое дежурство и ти ми благодари, че добре съм се грижила. Вече не помня какво толкова бях направила за баща ти. Аз така си се грижех за всички болни. Но ти ме погледна с поглед, по-различен от всякога и ми благодари с насълзени очи. Аз винаги ще помня, Дичева, колко пъти си ме защитавала от дребнави нападки и колко горда бях през последните години и особено през последните месеци, че винаги мога да разчитам на силната ти, авторитетна подкрепа. Който се изправеше насреща ти в словесен двубой, винаги губеше. А помниш ли, Дичева, как само дни преди да напусна, ти извиси негодуващ глас пред събралите се в битовката на сутрешна петминутка, гледайки старшата право в очите:
— Какво стана с нашите резултати от хепатита? Не се ли откриха? Това на нищо не прилича! ХЕИ-то прибра парите от Здравната каса, а нищо не свърши.
Старшата пак започна да се оправдава, че все питала, ама оттам все нищо не знаели. Тогава аз се обадих, помниш ли, Дичева:
— Права е Дичева! Това на нищо не прилича, така си е!
А сега ми е трудно да ти кажа прощавам ти, нито ще те моля за прошка, че ви обърках отделението с тия проверки, макар и формални. Вие двете с Генка Бедрова ми оставихте горчив спомен в този последен за мен работен ден. Ти мълча през цялото време, докато шефът ме хокаше и обиждаше на некадърна в манипулационната, където ти беше единствен свидетел. Мислеше, че добре се защитавам или какво? Аз не бях на себе си, треперех, заеквах, не виждаше ли? Не те ли обиди и теб, като каза:
— Боянова, ти си толкова некадърна, по-некадърна си даже от Дичева!
Ти си опитна сестра, Дичева, и устата отгоре на всичко, как можа да го изтърпиш? А после, щом той си излезе и аз се опитах да поговоря с теб, ти какво ми каза:
— Ама и ти, защо си писала такива неща? — и ме погледна унищожително.
— Какви неща? — казах аз и гласът ми внезапно пресипна.
— Ами че сме се били продали за жълти стотинки, че сме глупави, четоха ни го, много ни стана обидно…
— Но аз не съм писала такива неща! — казах аз със заекване. — Прочели са ви нещо, което не съм писала, не разбираш ли?
— О, не ме интересува — отговори ми ти, като ти предложих да прочетеш какво точно съм писала.
Генито Бедрова пък ме обвини в залата, като си тръгнаха болните, че не съм си била вършела работата. Бях изключила четирима, а тя — трима болни и не споделях виждането й по въпроса. Забележката й беше, че не съм заредила четирите апарата, които се бяха освободили, докато изключвах самите болни. Казах й, че сега започвам да ги зареждам, а тя замърмори сърдито нещо за мързел, и тръгна един вид да ми помага. Благодаря от такава помощ! Казах й да не ми се прави на злата свекърва, не й отива, само преди час най-много я бях похвалила как широко се смее и й казах, че така ще я помня — широко усмихната, но тя още повече се ядоса. Поскарахме се, разбира се. Време имаше достатъчно за зареждане, нямаше защо да препира. Можеше да излезе и да ме остави да си довърша. Но тя беше видяла как ме подхванаха шефовете и реши да се пише на страната на победителите. Сега искам да й кажа само едно. Няма крайна победа, Гени! Тъкмо някой си мисли, че победата му е в кърпа вързана и изскача непредвидена неприятност. Животът напомня на спортна игра — всеки тича подир топката. Ти си играла волейбол. Там сигурно имаше полувреме, после край на играта. Е, единият отбор водеше, да речем, в първото полувреме, после другият го побеждаваше, нали така? В живота, обаче, е малко по-сложно. Играта се води, откак свят светува и все няма край. Гени, нали сме си говорили, че светът се върти около секса? Вярно е, около секса, но има и още нещо, около което светът се върти. Това е играта на котка и мишка. Вечната стара игра.
И така, приемете, че когато подадох сигнала за опасност от зараза на чужди граждани в нашето отделение, съм гонила някакви лични интереси, че съм търсила материални облаги за себе си. Малко са ми се видели, да речем, обещаните 30 лева за шест часа диализа с чуждестранните пациенти, искала съм може би 100 или 200. Или пък понеже са ме гонели като диверсант, съм решила да изпреваря техния удар, и пр. и пр.най-логични за този материален свят причини, или пък — понеже противопоставям материални ценности на морални — ме обявете за сектантка, нямам нищо против. Само ми позволете да продължа да разказвам кое както си беше, тоест четете, без да чакате да ви казвам коя е причината да постъпя по този, а не по друг някакъв начин.