Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Колко неприятно!
Англичанинът пое нещата в свои ръце.
— Стига толкова — нареди той на хората си. Имаше приятен глас с онзи оксфордски акцент, който бе типичен за богатите англичани на Запад. Звучеше възпитано и учтиво, но човек не можеше да не усети металните нотки в привидно мекия тенор. Сигурно много поколения прислужници бяха подскачали уплашено при звука на този глас.
Каубоите се подчиниха на заповедта. Никой не оспори нареждането, дори с една дума. Мистър Найджъл Ащън здраво държеше юздите на екипажа си, а това беше полезна информация.
Лий остави чашата си на масата и се обърна да си върви. Друг път щеше да си допие. Само да го оставеха на мира.
— Един момент, господине.
Нямаше защо да се обръща, за да разбере кой му говори.
Лий се извърна и застана лице в лице с англичанина, който бе вторачил в него стоманения си поглед, леко разкрачил крака за по-голяма упора.
— Да?
— Трябва да обсъдим нещо с вас, мистър Лий. Нали така се казвате?
— Така се казвам.
— Тогава значи трябва да обсъдим въпроса за убийството на четирима от моите хора.
Лий отново почувства да го облива същата вълна на облекчение, която бе почувствал у мисис Болтуит. Индия Ащън не беше разказала на брат си за случилото се в гората.
Вероятно именно заради това чувство Лий успя да се овладее.
— Убийство ли? Такова ли е според тукашния закон, Ащън? — нямаше намерение да се обръща с „мистър“ към арогантното копеле. Лицето на едрия мъж почервеня над оранжевата брада.
— Каквото и да е мнението на мистър Фипс, Лий, за мен вие и вашите главорези сте най-обикновени убийци.
Лий пое дълбоко въздух.
— Сега ме чуйте добре — каза той. — Вашите хора — при това единият от тях — добре известен на всички престъпник — при тези думи англичанинът присви очи — пресякоха незаконно границата на моите земи, нападнаха ранчото ми и откраднаха апалузките ми коне. Откараха животните до реката и щяха да успеят да ги прекарат от другата й страна, ако момчето, което работеше за мен, не ги бе проследило и задържало при брода. — Ащън понечи да каже нещо, но Лий не му даде възможност да го прекъсне. — И същият този Том Смол, този изпечен убиец, пречука едно петнадесетгодишно дете. Преряза му гърлото! — Лий се ядосваше все повече и повече; разказвайки за случилото се, той изживяваше всичко отново. — Дали съм убил хората ви ли? И още как! Трима застрелях, а един обесих. И цялата работа ми достави огромно удоволствие!
Лицето на едрия мъж вече бе огненочервено — почти се сливаше по цвят с брадата му.
— Господине — избухна той. — Вие сте долен лъжец. Ако моите хора изобщо са доближили конете ви, то това е било, за да проверят дали случайно между тях няма животни на мистър Алънсън. Неговото ранчо е само на тридесет мили от вашето и той също отглежда тази порода индиански коне.
Лий вече не бе ядосан. Ядът му беше преминал.
— Ащън, вие лъжете. Освен това сте страхливец. Изпратихте хората си да откраднат животните ми, като дори нямахте куража да вървите с тях. Вие сте един лъжец, страхливец и крадец.
Това трябваше да го накара да излезе извън равновесие.
Така и стана.
Ащън замръзна на място за момент. Лицето му побеля. Сигурно никой досега не му бе говорил така.
— Изпроси си го, устато копеле такова! — един от каубоите се отдели от бара. Ръката му беше на дръжката на пистолета. Бе много млад, почти момче, с изпито уморено лице и рядка, изрусяла от слънцето коса.
Лий не искаше да го убива.
— Остави, Франклин — каза Ащън, без да се обръща към него. — Това е моя работа — той изгледа Лий от главата до петите. — Чудя се какъв мъж сте без този револвер на кръста.
Това беше добре дошло за Лий. По-добре да се бият с голи ръце, вместо да трябва да стреля и да го убие.
— Имам достатъчно сили, за да те победя, англичанино.
— Е, това тепърва ще трябва да се види! — Ащън отиде до най-близката маса, съблече якето и колосаната си риза, хвърли ги върху нея и започна да навива ръкавите си нагоре. Изглеждаше доволен от развоя на нещата. — Ще се бием отзад — каза той на Лий. Голите му ръце бяха мускулести и космати — ковашки ръце. Лий бе чувал, че някои английски благородници отдават голямо значение на боя с юмруци и дори специално се обучават от професионалисти. Може и Ащън да е от тях: бе достатъчно мускулест за това.
— Няма ли да ми дадете пистолета си, мистър Лий?
Гласът дойде някъде отзад. Лий се обърна и видя ухиленото лице на Тод Фипс, който стоеше до вратата и го гледаше. Бе влязъл много тихо, без да вдигне и най-малкия шум. Лий отбеляза грешката си; не биваше да застава с гръб към вратата. Ако бе започнал престрелка с каубоите, Фипс щеше да го опушка на място.