Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Нещата стояха така: Лий още не бе успял да намери начин да нарани Ащън, докато англичанинът се справяше с тези задачи отлично. Още съвсем малко подобна обработка и Лий щеше да бъде повален. Веднъж паднал, бе въпрос на издръжливост, докога ще може да остане в съзнание под ударите на Ащън.
Трябваше или да действа бързо и настъпателно, или да се остави да бъде пребит от бой — такава беше простата истина.
Следващия път, когато англичанинът замахна да го удари, Лий го изпревари и отново го цапардоса в лявото око. Без да му даде време да се опомни, повтори удара и заби юмрук в стомаха му. Целта на последното действие бе да отвлече вниманието на Ащън от истинските си намерения.
А те бяха да го ослепи.
Естествено, ако можеше. Ако продължаваше да има късмет и да стои на краката си.
Почти успя.
Лий отново удари Ащън в окото, като вложи цялата си сила. После го цапардоса в слепоочието.
И тогава, точно когато Лий отстъпваше назад, преценявайки как да продължи нападението си, нещо се случи.
Лий така и не разбра как го удариха.
Изведнъж, без да знае как се е озовал там, Лий се оказа коленичил в прахта. Около него каубоите подскачаха и крещяха. Някъде над главата му се чуваха женски писъци.
Той се надяваше, че Беатрис Морган не бе останала, за да види това. Лий не знаеше защо се намира опрян на ръце и крака в прахта — дали се опитва да стане, или се канеше да се просне на земята по цялата си дължина. Имаше само един начин да открие кое от двете е вярно. Премести първо единия, после другия си крак и направи опит да стане. Гадеше му се.
В този момент, докато все още се опитваше да се изправи, той чу гласа на фипс да брои:
— Шест… седем…
Лий се закрепи на краката си. Не усещаше лицето си, фигурите на заобикалящите го хора се размиваха във въздуха. Ударът на Ащън се бе оказал фатален.
Англичанинът обаче смяташе да довърши работата си докрай.
Лий по-скоро усети, отколкото видя едрата грамада на тялото на нападателя му да се приближава към него. Насили се да се движи, за да се опита да отложи сблъсъка, докато съзнанието му отново се избистри.
Но Ащън успя да го удари в гръдния кош; уцели страната с нараненото ребро. Острата болка накара Лий да се събуди от вцепенението.
Той задържа дишането си и здраво стъпи на земята. Отново се хвърли към Ащън, издържа следващия удар на англичанина, който попадна в гърдите му, и в отговор го прасна в дясното око. Ащън залитна назад, а Лий приклекна и пак го удари на същото място.
Ащън си даде сметка какво цели Лий и вдигна ръце, за да предпази лицето си от ударите му. На Лий обаче му бе все едно. Той продължи да се цели на същото място веднъж, два, три пъти. Последният удар премина през блокадата на англичанина и попадна в окото. От клепача потече кръв.
Ащън отстъпи назад, за да си даде време да се съвземе. За първи път от началото на битката правеше крачка назад.
Лий скочи след него и с всичката бързина, на която бе способен, го заудря първо с левия, после с десния си юмрук. Великанът отклони част от ударите, но все пак един от тях попадна в дясното му око. Той разтърси глава като бик, нападнат от мухи, рязко се хвърли към Лий и замахна с дясната си ръка към главата му. Без малко да улучи.
Тод Фипс обяви края на рунда.
— Е, сега вече започна да правиш това, което трябва, макар и късно — каза младият каубой на Лий, докато той се мъчеше да си поеме въздух върху коляното му. На Лий му се прииска да види момчето на неговото място. — Сигурно си мислите, че трябва да си затварям устата — отбеляза младокът. Лий кимна и вдиша дълбоко, опитвайки се да намести някак си пукнатото ребро така, че да не го боли толкова.
Хвърли поглед към балкона. Беатрис Морган го гледаше. Без да знае защо го прави, той се усмихна и вдигна юмрук нагоре, така както бе направила тя преди малко. Нямаше начин всички присъствуващи да не са видели как успокоява една най-обикновена курва.
— Начало — изкрещя Тод Фипс.
— Извинете ме — каза Лий на дебелия каубой — но трябва да се върна към задълженията си — той се изправи и тръгна към Найджъл Ащън.
Очите на англичанина изглеждаха по-добре. Един от хората му ги бе промил със студена бира. Великанът изглеждаше съвсем бодър и свеж. Подобно на мечка гризли, той атакува Лий, като го удари първо в рамото, а после в челюстта. Последният удар бе много силен и Лий заотстъпва назад в кръга, за да си даде време да му се избистри главата.
После удари Ащън и все сила в лявото око. Англичанинът направи гримаса от болка. Окото изглеждаше ужасно. Някой от тълпата извика: „О, боже!“
Лий нанасяше удари по лицето му с всичка сила, като се целеше най-вече в очите. Ащън се хвърли напред и заби един ъперкът право в корема на Лий — ударът му изкара въздуха. Лий не се опита да вдиша (знаеше, че и това ще стане някога), вместо това се възползва от възможността и се пресегна да цапардоса противника си в дясното око. То също веднага се наду и сега вече англичанинът трябваше да се напряга и примигва, за да вижда с него.