Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Фипс протегна ръка и се захили. Явно всички бяха много доволни, че събитията взеха такъв обрат. Нямаше нищо чудно в това. Особено за Фипс — както и да завършеше боят, той не можеше да загуби: или надменният, големеещ се Найджъл Ащън щеше да изяде хубав тупаник, или пък новият фукльо щеше да бъде размазан от бой. И двата варианта задоволяваха Тод Фипс.
Лий откопча колана си и го подаде на помощник-шерифа.
— А ножа? — усмихна се още по-широко отпреди Фипс. Лий се наведе към ботуша си, извади ножа и му го подаде. — Не се притеснявай — каза Фипс, — сигурен съм, че ще видим една честна борба.
Лий обаче не бе толкова убеден, пък и вече не вярваше, че юмручният бой е толкова добра идея. Не че не можеше да победи Ащън. Това изобщо не го притесняваше. Бе се справял и с по-силни противници от него. Тревожеше го фактът, че е напълно обезоръжен. Обезоръжен срещу Ащън и хората му и още по-лошо — срещу Фипс.
Е, както и да е, той бе направил избора си, като предизвика англичанина. Сега трябваше да изиграе играта докрай.
Лий и хората на Ащън последваха широкия гръб на англичанина през задния изход на „Аркадия“. Без съмнение това бе един едър мъж и труден противник. Трябваше да удря бързо и силно и възможно най-скоро да го свали на земята. Като начало май щеше да е най-добре да го срита в капачката на коляното.
Сега каубоите се държаха съвсем приятелски с Лий — намигаха му и се побутваха един друг, докато образуваха широк кръг на задната, огряна от слънцето, прашна улица. Повечето от тях бяха млади момчета, с изключение на един — двама. Докато чакаха борбата да започне, те нервно пристъпяха от крак на крак и се хилеха. Боят между двама богати собственици не бе много често явление, дори може да се каже, че беше изключително събитие.
— Давайте, мистър Ащън! Смелете го от бой!
Лий съблече кожения си елек и го метна на един железен пилон. След това нави нагоре ръкавите си. Ащън вече го чакаше в центъра на кръга. Лий забеляза, че бе застанал така, че да не може слънцето да му свети в очите.
— Желая късмет — лицемерно му каза Фипс.
Когато влезе в кръга, Лий чу женски гласове над себе си. Погледна нагоре и видя, че няколко проститутки бяха излезли на балкона на втория етаж, за да гледат. Хилеха се нервно и не изпускаха от поглед тълпата от мъже на улицата и най-вече двете, облени от слънчева светлина, фигури на застаналите един срещу друг Ащън и Лий.
— Предполагам, че знаете правилата на маркиза та от Куинсбъри? — попита Ащън.
Лоша работа. Лий трябваше да предвиди, че Ащън ще се бие по джентълменски, което означаваше без ритници и непозволени удари.
Това не беше добре за Лий. Сега трябваше или да пледира за бой, в който всичко бе разрешено, или да се остави да бъде пребит по правилата. Нямаше нужда да се обръща, за да види, че Фипс се е захилил тържествуващо зад гърба му.
Нямаше път за отстъпление. Бе желал собствена земя и почтен живот — сега бе моментът да ги заслужи.
Лий кимна:
— Ще се бием по правилата на Куинсбъри.
Почти веднага той чу Фипс да крещи „Начало“. Ащън веднага го атакува с прав и след него десен удар. За толкова едър мъж бе много бърз.
Уцели Лий в устата и го просна на земята.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Лий не беше ударен зле, но не се опита да скочи веднага от земята и така да покаже на Ащън, че почти не го е засегнал. Вместо това той тръсна глава и бавно се надигна. Каубоите ревяха като индианци и тропаха с крака в прахта.
— Довърши го, Ащън! Дай му да се разбере! — крещяха те.
Лий забеляза, че Ащън много внимателно проследи начина, по който се изправи — явно искаше да разбере как е понесъл удара. Горе на балкона проститутките си шепнеха, шумейки като птички в клетка.
Лий се престори на ядосан и се хвърли към англичанина диво размахал юмруци. Едрият мъж бързо блокира ударите, подскачайки и навеждайки се със страхотна бързина. Беше все едно да се биеш с подвижно дърво. Дори когато един от юмруците на Лий попадна в целта, англичанинът не даде никакви признаци, че го е усетил.
В цялата тази бъркотия Ащън успя да нанесе един много силен удар в корема на Лий горе, вдясно, който щеше да го накара да се привие на две и да се признае за победен, ако го бе уцелил малко по към средата.
Лий отстъпи назад, като все още се правеше на слаб и нестабилен.
Англичанинът изглеждаше доволен. Той се усмихва на себе си и тръгна към Лий, масивен като скала. Лий продължи да отстъпва назад, оставяйки мьжът с червената брада да го следва.