Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Англичанинът се движеше много леко, но най-голямото му предимство бе бързината на нападението. Лий се правеше на смутен и отстъпваше ли отстъпваше. През цялото време внимателно бе наблюдавал стила на едрия мъж. Без съмнение Ащън бе тренирал с професионалист. Това си личеше не по силата на удара му — много хора, които никога не бяха учили как да се боксират, можеха да удрят силно като конски ритник, — а по начина, по който се прикриваше и движеше наоколо: с брадичка, притисната към рамото, и вдигната лява ръка.
Каубоите крещяха на Лий да се стегне и покаже малко повече нападателност — явно бяха решили, че се е уплашил при последния нокдаун. Лий се надяваше, че и Ащън мисли така.
Направи още една крачка назад, без да сменя уплашеното си изражение. С ъгълчето на окото си мерна Тод Фипс, който изглеждаше доволен от развоя на битката.
В момента, в който Лий доближи наредените в кръг каубои, Ащън се изстъпи към Лий, като с все сила замахна да го удари с дясната си ръка. Бе достатъчно близо до главата на Лий, за да може той да чуе свистенето на въздуха покрай ушите си — все едно че към него летеше стрела.
Лий бързо се наведе, за да избегне удара, изви тялото си така, сякаш хвърляше бейзболна топка и цапардоса Ащън с левия си юмрук право в носа.
Този път го заболя.
Главата на великана отхвърча назад; малките му сини очи се разшириха от болка. Каубоите нададоха изненадан вик. Но който и да е учителят на Ащън, явно си знаеше работата. Беше го научил какво да прави, когато го ударят с такава сила.
Ащън не отстъпи назад. Не бързаше. Просто стоеше на мястото си и събираше сили. След това отново атакува Лий, като този път серията от два удара включваше аперкут, последван веднага от дълбоко врязване право в ребрата.
Лий се измъкна настрани, леко се дръпна назад, за да възвърне равновесието си, и цапардоса Ащън два пъти право в лявото око. За момент се изкуши да използва палеца си, за да му бръкне в окото, но се възпря навреме — трябваше да играе чисто.
Колебанието му го забави за секунда и Ащън се възползува, за да го удари в слепоочието с един бърз въртелив удар, който накара ушите му да запищят.
Лий отново се дръпна. Още един такъв удар можеше да сложи край на борбата.
Той пак започна да обикаля в кръга, като с всички сили мислеше как да неутрализира Ащън. Едрият англичанин бе успял да го изненада и нарани, но не бе успял да го повали на земята.
Ащън отново вървеше след него. От носа му течеше кръв, но очите му гледаха настървено; левият му клепач бе вече доста подут.
Той се опита да удари Лий отдалече. Този път не беше толкова бърз. Юмрукът му се стовари върху рамото на Лий; заболя го така, сякаш някой го удари с тежък прът. Лий отвърна с десния юмрук. Ръката му потъна в стомаха на Ащън, като в чувал със сено. Англичанинът само изсумтя и продължи да настъпва.
В този момент Тод Фипс обяви края на рунда.
Един от каубоите, младо момче на не повече от шестнадесет години, подложи коляно, за да може Лий да седне да си почине.
— Господине — каза хлапакът, — справяте се-много добре, щом сте още жив.
Лий беше съгласен с него. Седеше приведен напред и дишаше възможно най-дълбоко. Забеляза, че Тод Фипс разговаря с Ащън и се смее — бе избрал победителя. Докато изтичаха последните секунди от почивката, Лий погледна нагоре към балкона, за да види дали момичетата се забавляват, и срещна погледа на Беатрис Морган. Слабичкото момиче беше облечено и гримирано като проститутка, но лицето му бе много бледо под ружа и сенките. Лий забеляза, че е много притеснена, но щом очите им се срещнаха, Беатрис се насили да се усмихне ведро и победоносно вдигна юмрук за поздрав, сякаш не англичанинът, а Лий бе излязъл победител от първата схватка.
Това накара Лий да се почувства доста странно.
Тод Фибс извика: „Начало“, с глас на особено щастлив човек.
Лий скочи от коляното на момчето, хвърли се към Ащън и го прасна право в челюстта. В отговор англичанинът го удари с все сила, хвана го за врата и го повлече към наредените в кръг викащи мъже. Вдигна го във въздуха и заби мощния си юмрук в тялото му.
Лий едва устоя на желанието да забие коляното си между краката на великана, след което да се измъкне от лапите му и да пробие кръга от хора. Но нямаше сили да направи това: страхотният удар на Ащън го бе уцелил право в ребрата. Чувстваше се така, сякаш бе прерязан на две — толкова силна бе болката му, когато успя да си поеме въздух.
А и англичанинът още не бе приключил.
Лий го пресрещна с един бърз удар в лицето, последван от друг в слепоочието.