Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Забеляза как новината тихо се предаде от човек на човек, докато стигна до главатаря им. Когато чу новината, англичанинът за момент застина, а после бавно сложи халбата върху плота и се извърна към Лий.
Гледаше го така, сякаш бе улично куче, което си беше избрало точно пода на кръчмата, за да се изходи по голяма нужда. Това бе един дълъг, студен, презрителен поглед, изпробван години и поколения наред върху тълпите от прислужници и бедни крепостни селяни.
В отговор Лий му се усмихна най-лъчезарно, като даже му кимна с глава, сякаш бяха стари приятели, които най-после, след много време, се срещаха отново. Едновременно с това той почука по барплота, за да бъде обслужен.
Барманът пристигна веднага. Изглеждаше притеснен.
— Една голяма бира — студена — каза Лий.
Докато отпиваше от чашата, той не сваляше очи от бармана и огледалото зад бара, където се отразяваха англичанинът и неговите хора. Ащън не изглеждаше да е въоръжен, освен ако не бе скрил някой „Деринджер“ в задния си джоб. Никой от каубоите нямаше вид на голям спец с оръжията. Сред мъжете от тяхната професия рядко имаше добри и бързи стрелци. Когато човек изкарва само четиридесет долара на месец трудно би си позволил да харчи пари за патрони, за да се упражнява.
Това обаче не означаваше, че шестимата мъжаги не могат да го направят на решето, особено ако всички наведнъж се заемат с тая работа. Дори и да успееше да убие двама-трима от тях, нямаше да се справи с цялата банда.
Все пак не беше особено притеснен — на малко хора им стискаше да участват в подобна кървава баня.
След като донесе бирата му, барманът се обърна, за да се отдалечи от него възможно най-бързо, но Лий го сграбчи за ръката и не му позволи да мръдне.
— Знаеш ли, че имаш прекалено голяма уста, приятелче. — му каза той с приятна усмивка.
Барманът — висок мъж, с кривогледо дясно око — понечи да отговори нещо грубо, но после погледна Лий в лицето и се отказа.
— Май… май не ми влизаше в работата да им казвам кой сте, мистър Лий — по челото му имаше капки пот. — Много съжалявам…
За момент Лий просто го остави да стои пред него и да се поти. Не му правеше удоволствие да плаши един толкова плах човечец. Но понякога това беше единственият начин да накараш такива хора да си научат урока.
— Никога повече не прави това! — Лий го погледна настойчиво. — Изненадан съм, че такъв добър барман като теб е способен да дрънка толкова пред всеки глупак, който се случи да седи на бара.
Мъжът отри челото си с кърпата за почистване на плота.
— Това няма да се повтори, обещавам. — Лий кимна с глава и остави бармана да си отиде.
Когато мина покрай групата в другия край на бара, един от каубоите се опита да го заговори, но той само сведе глава и побърза да се махне, като се мушна през една скрита в дъното врата. Там сигурно се намираше стаята, където държаха различните бутилки с алкохол, реши Лий. Запомни местоположението й за всеки случай. И преди бе срещал мъже, които бяха същински божи кравички, но ако някой ги обидеше или пък се ядосаха за нещо, те бяха в състояние да изчакат някой друг да започне разправията, за да се включат в нея с оръжие в ръка. Не трябваше да подценява бармана.
Лий надигна халбата и отпи голяма глътка. Бирата беше много добра може би бе домашно приготвена или пък бе докарана чак от Бат. Прекрасна бира, при това добре изстудена. Отпи още веднъж, наслаждавайки се на удоволствието от чудесната, освежаваща течност. Като свърши чашата щеше да си поръча още една, дори две, в случай че срамежливият барман се върнеше на работното си място.
— Май това приятелче хубаво наплаши стария Бил.
Така си беше. Звучеше като първи акорд на валс. Лий го бе чувал много пъти през живота си. Допи бирата си на един дъх, като заедно с това хвърли поглед към огледалото. Никой от групата не бе мръднал още. Англичанинът седеше най-близо до него на около двадесет фута вляво от Лий. Каубоите бяха все така наредени в редица от другата страна на шефа си. Никой не си бе разчистил място за стрелба.
Значи още известно време просто щяха да си говорят.
— Този гражданин трябва да е голяма работа — намеси се още един от каубоите. — Нали той застреля пияния ирландец?
— Няма начин да не е бил пиян. Щото нашия симпатяга е специалист по сплашването на бармани.
Лий очакваше всеки момент някой от тях да стане от мястото си и да дойде да се заяжда с него по-отблизо. В това беше проблемът — не можеше просто да плати и да си тръгне, защото това би означавало да отложи разправията за неопределено време. От друга страна, не можеше да застреля на място нахалника или някой от приятелчетата му, понеже това би му докарало лоша слава в града. А Лий не желаеше да бъде смятан за невъздържан, безпощаден убиец. Никога повече.