Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
При все това бе хубаво, че е отново с тях. Той и Сандбърг се разбираха чудесно. Един ден съвсем неочаквано Бап изтърси на шведа:
— Толкова съжалявам, че не можах да се запозная с момчето ти, Оул. Чух, че бил страхотен.
Лий работеше по оградата съвсем наблизо до тях, когато го чу да казва това и просто застина на място в очакване на неприятности от страна на Сандбърг. Нищо такова обаче не стана — шведът само въздъхна и кимна с глава в отговор.
— Той беше най-доброто момче на този свят. — И нищо повече.
Още цели четири дни работиха по стопанството. После дойде време да обиколи земите си. Лий предпочиташе да го направи сам, макар че това означаваше да язди цяла седмица в тая пустош, а може и две, без да срещне жива душа, с която да размени две думи. Мисълта да остане сам за малко, неудържимо го привличаше. Но реши, че не бива да се поддава на изкушението по-добре да изпрати Сандбърг и Том Кук с конете. Бап щеше да се грижи за имението, докато самият Лий отиде до града.
Не виждаше смисъл да се крие. Почти цели две седмици Ащън не се бе появил да отмъсти за смъртта на хората си или изнасилената си сестра. Ако се срещнеха в града — добре. Щеше да стане каквото има Да става.
Рано сутринта на следващия четвъртък Лий проведе дълъг разговор с Том Кук, Сандбърг и Бап. Има-ше им пълно доверие — всички те бяха истински прия-тели и отлични помощници и той не можеше да желае от съдбата нещо по-добро от тях.
Трябваше да яздят внимателно и добре въоръжени. Лий знаеше, че макар и по някакви известни само нему причини Ащън избягваше прекия конфликт. Той не бе забравил нито пък простил смъртта на хората си.
Том Кук и Сандбърг не трябваше да се делят, дори и това да значеше, че пътуването ще им отнеме повече време. Ако някъде по пътя си срещнеха заблудил се добитък на фишхук, просто щяха да го върнат обратно в границите на съседното имение. Лий никога не би започнал да убива животни заради кавги със собствениците им.
— Тим — каза той на Бап, — винаги дръж една карабина подръка, докато работиш наоколо. Рано или късно, по един или друг начин, неприятностите ще се появят отнякъде.
— Много ми е приятно да го чуя — отговори Бап. — И сигурно предполагаш, че ще мога да спя спокойно след това, което ми каза.
— Точно сега не ти трябва да спиш дълбоко — отбеляза Лий.
Лий се метна на коня си и препусна, следван от погледите на застаналите до къщата мъже. Мисълта, че тримата зависеха от него до такава голяма степен, го караше да се чувства някак странно. И неудобно. Да бъдеш собственик на ранчо, си имаше своите неприятни страни. Налагаше се да мисли и за други хора през цялото време, докато правеше едно или друго. Точено сега мисълта, че Ащън може да изпрати нова банда главорези, докато го няма, го правеше неспокоен.
Ако това станеше, той щеше да загуби някой от хората си, какъвто и да е резултатът от схватката. Том Кук? Сандбърг? Старият Бап? Кой от тримата? И заради какво? В името на кого? Заради желанието на някакъв наемен убиец да опита още веднъж шанса си? Защо някой от тези доблестни мъже трябваше да умре заради Франк Лесли?
Дори само мисълта за това го караше да се чувства неудобно. Опита се да се съсредоточи върху нещо друго, но без особен успех. Бе минало вече достатъчно време, за да може телеграмата да стигне до Мисури или където там се намираше голямото братле на Том Смол, за да го накара да хукне насам. Ащън сигурно се бе погрижил да я изпрати — иначе би бил кръгъл глупак. Така че имаше вероятност Джордж Смол да се появи в ранчото през следващите два-три дни и Лий нямаше да е там, за да го посрещне. Не, господа! Новият собственик на Ривър Ранч междувременно щеше да си седи на задника в Крий и да чака една пратка с лекарства за коне и банков превод от Ногейле, Ню Мексико.
Последната заплата, която му дължеше Дон — по-закъсняла, но повече от добре дошла. При това парите си бяха съвсем заслужени, като се има предвид, че Лий бе получил куршум в крака, защитавайки живота на стария мошенник.
Ако Смол пристигнеше в ранчото, докато го няма, без съмнение щеше да убие и тримата мъже. Кук, Сандбърг, пък и Тим Бап имаха достатъчно кураж, но всичката смелост на тоя свят нямаше да им помогне Да се справят с изпечен убиец като Смол, пък бил той и поостарял. Никой нормален човек, дори и да беше смелчага, не би могъл да се пребори със стрелец от класата на Джордж. Смол сигурно бе убил към стотина мъже и поне половината от тях — в открит двубой.