Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Един обикновен човечец не би имал никакви шансове срещу него, закоравелия убиец, който не само че бе изпотрепал толкова много хора, но и си спомняше всеки един от тях. За мъж като него и най-отчаяната престрелка бе също толкова позната и приятна, колкото компанията на стар приятел.
За бога, ако Джордж Смол дойдеше в долината Крий, дано провидението го изпрати първо в града, а не в Ривър Ранч.
Жребецът му бе малко поуморен от тежката работа през тези няколко дни, въпреки че Лий се беше опитвал да го щади и винаги когато това бе възможно, бе използвал някой от товарните коне. В действителност имаха нужда от още животни за фермата. Освен това още не бе купил на Том Кук обещания кон. И това щеше да стане. Но със сигурност нямаше да използва за работа апалузците, преди те да бъдат готови за нея — а това щеше да стане чак след няколко месеца. Кобилите имаха нужда от раздвижване. Том Кук бе прекалено груб, но старият Бап чудесно щеше да се справи със задачата.
Лий стигна до върха на хълма точно в началото на Крий. Спря и се огледа — градът изглеждаше заспал в ярката слънчева светлина. Каруците с шумни дървари щяха да дойдат от северните планини след още едно денонощие. Тогава щяха да пристигнат и работниците от именията фишхук и Бент Айрън.
Лий прекоси града, минавайки в раван по улицата зад големия магазин. Сега в центъра имаше само няколко прашни каруци, наредени в колона една зад друга, както и няколко коня, завързани пред магазина на Мартин за платове и готови облекла. Лий се зачуди как така Кимбъл не бе успял да купи и него, когато явно притежаваше всички останали търговски сгради в града. Този Мартин — бил той мъж или жена, трябва да е доста „труден клиент“, според търговския жаргон.
Когато мина покрай витрината, Лий се наведе над седлото, за да я разгледа по-добре. Вътре имаше три или четири клиентки, които чакаха да бъдат обслужени от един тлъст, приличен на жаба, мъж с преметнат през врата шивашки метър. Господен Мартин. Изглеждаше достатъчно упорит, за да може да създаде на Кимбъл много проблеми.
Беше му приятно да мисли за Крий като за свой град, да чувства близки всичките му продавачи и бизнесмени, пияници и курви, коняри и прислужници, адвокати и дървари — ами че всички те му бяха в известен смисъл съседи, хора, които може би щеше да вижда често през остатъка от живота си.
Точно такава беше представа му за дом, за роден град.
Само да можеше Ащън да го остави на мира, а Ребека Чейс да държи устата си затворена…
Каруца с едно фермерско семейство изтрополя надолу по калдъръмената улица. Караше я висок, слаб мъж с уморено, сбръчкано лице. Жена му бе дребна, изтерзана от тежкия труд. Имаше три, не, четири деца — не видя веднага едното, защото то се бе скрило в товара от зеленчуци. Трудно им беше на тези хора. Лий не разбираше как изобщо се справяха с всички несгоди, които съпътстваха живота в суровия високопланински климат. Как успяваха да отгледат нещо при тези дълги и студени зими? Каруцата бе натоварена със зелки — обикновено и червено зеле. Заради тях тези хора се бяха съсипвали от работа цяла година, фермерството бе толкова странен поминък, Лий изобщо не го разбираше.
Когато стигна до хотела на мисис Болтуит, той скочи от седлото с въздишка на умора, завърза поводите на коня за един стълб и тръгна към вратата.
Беше необичайно, но на стълбите нямаше никой-конярите сигурно бяха в конюшните си, а търговците на въжета и уиски обикаляха наоколо, опитвайки се да продадат стоката си. Нямаше кой да стои и да зяпа убиеца на Мики Слоусън.
Мъжът, който бе изнасилил Индия Ащън…
Мисис Болтуит седеше на малкото бюро в основата на стълбището. Огромното й туловище правеше писалището да изглежда направо миниатюрно. Днес тя беше облечена в жълто. С очилата приличаше на детска учителка. Когато Лий влезе, мисис Болтуит вдигна поглед към него и му кимна студено.
— Здравейте, мистър Лий.
— Имате ли свободна стая, мисис Болтуит? Тя отново кимна.
Очевидно му беше сърдита за нещо, но едва ли беше поради загубата на безценната помощ на Бап в кухнята.
Тя го поведе нагоре по стълбите.
— Колко време смятате да останете, мистър Лий?
— Вероятно три дни. Чакам банков превод. Мисис Болтуит спря в края на коридора, точно пред малката стая, където Лий бе спал и предния път, и му подаде ключа.
Най-добре беше да повдигне въпроса без увъртване.