Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Лий се чувстваше все по-добре и по-добре. Вярно, че изпитваше страшни болки, пък и Ащън все още можеше да го свали в нокдаун, но той откри, че въпреки това се забавлява. Всичко около него изглеждаше ярко и ясно, движенията му бяха бавни и отмерени както по време на престрелка. Това бе приятно чувство.
Лий се усмихна на Ащън, а той с един удар го хвърли към кръга от хора. Отскочи от тях и удари англичанина отстрани, в ребрата, сякаш цепеше дърва. После той се върна в центъра и зачака Ащън да дойде при него. Когато се приближи достатъчно, Лий отново го заудря в очите. Англичанинът вдигна ръце към лицето си, но веднага ги свали, за да се предпази от един лъжлив удар в корема. Лий моментално го фрасна в окото.
Ащън изпъшка и залитна надясно. Следващият удар в лявото око предизвика силен кръвоизлив.
— Олеле! — извика както преди някой от тълпата.
Ащън започна да пъшка, сякаш бе уморен от боя. Някои от каубоите бяха спрели да крещят. Бе достатъчно тихо, за да може Лий да чува влаченето на собствените си и на Ащън крака, докато обикаляха в прахта.
Той се престори, че смята отново да удари англичанина в очите и го видя да отстъпва назад.
Лий се чувстваше все по-добре и по-добре.
Ащън се приготви да го нападне, като се стараеше да държи ръцете си не прекалено високо, а да защитава само очите си. Едрият мъж бе доста смел, а и учителят му не си беше губил времето.
Лий го цапардоса в брадата. Ащън не му обърна внимание.
Лий повтори удара, този път влагайки цялата си сила в него.
Ащън нямаше друг избор, освен да свали малко гарда си надолу, за да прикрие долната част от лицето си и Лий веднага го прасна в окото. Избликна кръв.
Сега каубоите не издаваха нито звук; не извикаха дори когато водачът им удари Лий в гърдите. С хитра странична маневра Ащън удари противника си отново и го накара да залитне настрани. Но Лий веднага се върна и цапна Ащън в дясното око, което още не кървеше, но при все това изглеждаше твърде зле.
Изведнъж англичанинът се метна напред и замахна отгоре надолу, влагайки в движението цялата си страхотна тежест; все едно забиваше колове в земята с грамаден чук.
За секунда Лий реши, че с него е свършено — мъжът бе прекалено грамаден — но после си спомни какъв бе планът му, вдигна юмруци към лицето на англичанина и ги стовари право в кървящите му очи.
— Край! — изкрещя Тод Фипс. — Край на рунда!
— Това беше най-хубавият бой, който съм виждал! — отбеляза дебелият млад каубой, когато Лий се дотътри при него и с въздишка се отпусна на коляното му.
Лий се тревожеше за ръцете си. Вече изобщо не ги усещаше. Дори не го боляха. Не се притесняваше, че няма да може да издържи до края на битката. Само се надяваше, че няма счупени кости. В битка като тази, с голи ръце, бе почти невъзможно да опазиш костите си цели. Особено когато човек се целеше в главата на противника си, както правеше през цялото време Лий. Ако се беше счупила някоя кост, особено в дясната му ръка, това щеше да е много неприятно. Лий се справяше съвсем добре, когато трябваше да стреля с лявата ръка, но не можеше да удря хубаво с нея. А това можеше да се окаже голям проблем.
Тод Фипс застана в центъра на кръга. Изглеждаше дяволски чист и спретнат в този вълнен жакет. Беше накарал някого да му донесе една бира отвътре и сега отпи от халбата и извика:
— Начало!
Лий скочи и отиде да пресрещне Ащън. Англичанинът го удари в лицето. Остра болка преряза главата му.
Лявото око на великана приличаше на разрязана слива, от която бликаше кръв и се стичаше по бузите му. Със сигурност не виждаше нищо от тази страна.
Лий се изтегли вляво от едрия си противник и, възползвайки се от това, че не можеше да бъде видян от тази страна, му нанесе мощен удар право в ухото. Ащън се заклати и се опита да се обърне към Лий, но той се завъртя заедно с него, без да влиза в обсега му на зрение. Англичанинът получи още два удара в слепоочието.
Ащън отново загуби равновесие, после се съвзе, извърна се бързо и здраво цапардоса Лий.
Докато се извърташе, Лий се опита да го уцели в дясното око, но първия път не успя, затова опита пак и сега вече попадна право в целта. Англичанинът из-сумтя от болка, пристъпи напред, заби юмруци в тялото на противника си и замахна към лицето му, но не можа да го удари. Сега вече и двамата пропускаха удари и Лий се чудеше дали ще му се удаде да цапардоса Ащън толкова силно, че да го извади от играта.