Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Бепи притежаваше седемстотин акции на „О Джей Ей“. Ако генералната оферта станеше факт, той щеше да бъде богат. Никой не знаеше, че е собственик на такъв капитал. На господин Густини бе казал, че покупката е направил баща му. Не искаше хората да знаят, че разполага с толкова средства. Заради това не напускаше службата си в кантората, въпреки че тя му носеше символична заплата в сравнение с печалбите от снекбаровете и хазартния бизнес. На „Уолстрийт“ се чувстваше сигурен. Възнамеряваше да остане в посредническата фирма, докато забогатее, и след това, вече заможен, да се оттегли в някой островен рай. Често си спомняше с мъка как баща му държеше банкнота от два долара, сякаш е двеста, как приглаждаше всеки долар с любов и нежност.
Помнеше талигата, оставена в алеята за през нощта, миризмата й на гнило дърво и развалена риба. Знаеше какво е да се чувстваш ужасно беден и сега се страхуваше, че бедността може пак да го погълне като подвижен пясък.
Един ранен съботен следобед в Бруклин Бепи видя Дана да излиза от колата на Маузи. В косата й имаше ролки и фиби — признак, че тя се подготвя за среща в събота вечер. Гледаше ги и започна да кипва. Приближи се до колата в момента, в който Маузи се наведе да целуне Дана за довиждане.
С разтуптяно сърце Бепи ги прекъсна:
— Дана, искам да говоря с теб.
Тя се изненада, че го вижда, но същевременно изглеждаше и малко зарадвана.
— Иди да ме чакаш до блока. Ще дойда след мъничко — добави Бепи.
Дана бавно се отдалечи, изплашена, че Бепи ще направи нещо неприятно. Без да излиза от колата, Маузи попита гневно:
— Какво искаш бе, боклук?
Бепи отвори вратата на колата — бял форд, модел 1946 година. Маузи седеше върху две възглавнички, поставени на шофьорската седалка. Бепи се пресегна и бързо ги измъкна изпод задника му. Изведнъж Маузи заприлича на джудже зад волана на своя седан. Почувства се много сконфузен.
— Какво правиш бе, майка му стара? — кресна той.
Дана наблюдаваше това от бакалията на Морис. Не вярваше на очите си. До един момент Маузи беше зад волана, а в следващия миг се виждаше само носът му. Тя се разсмя.
Бепи се качи в колата, измъкна сицилианския си стилет и бодна Маузи в ребрата само колкото да го изплаши порядъчно.
— Слушай, дребен капут, ако още веднъж те видя близко до Дана, ще те разпоря от халката на гъза ти до гръкляна — каза Бепи гръмогласно. — Разбра ли? И кажи на другите капути, с които се събираш, че същото важи и за тях. — Той направи съвсем малка резка между ребрата му. — Усещаш ли си душата, Маузи? Отговори ми, дребно копеле. Усещаш ли си душата?
— Да — отговори задъхано Маузи и подмокри панталона си, както седеше в колата. — Поряза ме — простена той. — Потече ми кръв. — Маузи изцъкли очи от страх.
— Не може да бъде — просъска Бепи. — Порязах ли те? Леле, ти си се опикал и си съсипал кадифената тапицерия. Не е зле да си намериш найлонови калъфи за седалките, понеже следващия път ще те накарам да се насереш.
Маузи потегли, държейки се отстрани. Ясно му беше, че Бепи говори съвсем сериозно.
Бепи отиде бавно до ъгъла, където Дана нервно го очакваше. Той влезе в магазина и поръча два сандвича с шунка, сирене и италиански хляб, и две пепсита. После с тих глас се обърна към Дана:
— Кажи на сестра си да свикне с мен.
Дана се усмихна.
— Хайде да си поговорим, Бепи. Много неща имаме да си кажем.
Когато излязоха от магазина, Дана направи няколко крачки и сграбчи ръката му, за да я прегърне.
— Бепи, обичам те. Толкова ми липсваше!
— Недей да го забравяш, Дана. Доста проблеми ми създавате — ти и семейството ти. Проблеми, от които нямам нужда. За какъв дявол излизаше с тоя гърбав Маузи? Като го гледам, висок е един и двайсет.
— Висок е колкото мен — отвърна тя. — Изглежда нисък, понеже вдига щанги. Целият е само мускули. А има и хубава работа. Със сестра ми са колеги.
— И си съгласна децата ти да бъдат дребосъци! Дана, не слушай сестра си. Лоши съвети ти дава. Повярвай ми.
Бепи продължи да излага аргументите си, а Дана стоеше умълчана и слушаше безкрайното му слово.
— И така — завърши той, — отсега нататък няма да излизаш с никой друг, освен с мен. Толкова. Не ме интересува какво казва сестра ти, нито пък какво работи Маузи. Аз командвам, ти си мое момиче и точка. Случаят е приключен.
— Добре, Бепи — усмихна се Дана.