Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
Заслушах се в приближаващите стъпки. Щях да духна свещта, само че това щеше да ме остави в тъмното с Изчадието. Поне звучеше, сякаш се задава само един човек, а не цял отряд от хората на Инквизитора. Не ме беше грижа кой идва. Засега ме беше спасил.
Видях първо краката, когато някой пристъпи зад ъгъла и се появи в светлината на свещта. Остри обувки, после слабо момиче в черна рокля и полюшването на бедрата й, докато се задаваше зад ъгъла.
Алис!
Тя спря, хвърли бързо поглед към мен и очите й се разшириха. Кога-то погледна към Изчадието, лицето й бе по-скоро гневно, отколкото изплашено.
Погледнах назад и за миг очите на Изчадието срещнаха моите. Освен гнева, който пламтеше в тях, видях и нещо друго, но преди да успея да го определя, Алис затича към Изчадието, съскайки като котка. После, за мое удивление, го заплю в лицето.
Това, което последва, стана толкова бързо, че не го видях. Изви се внезапен вятър и Изчадието изчезна.
Стори ми се, че останахме неподвижни дълго време. После Алис се обърна с лице към мен.
- Момичешката плюнка май не му хареса много, а? - рече тя със слаба усмивка. - Добре, че дойдох точно в този момент.
Не отвърнах. Не можех да повярвам, че Изчадието беше побягнало толкова лесно, но вече бях на колене, мъчейки се да пъхна ключа в ключалката на Сребърната порта. Ръцете ми се тресяха и беше точно толкова трудно, колкото бе изглеждало, когато Андрю го направи.
Най-после успях да сложа ключа в правилното положение и той се превъртя. Бутнах портата и я отворих, стиснах ключа и тоягата и се проврях през портата.
- Донеси свещта! - изкрещях назад към Алис и веднага щом тя се провря благополучно, плъзнах ключа в другата страна на ключалката и се помъчих да го завъртя. Този път сякаш ми отне цяла вечност; всеки момент очаквах Изчадието да се върне.
- Не можеш ли да побързаш? - попита Алис.
- Не е толкова лесно, колкото изглежда - отвърнах й.
Най-накрая успях да заключа портата и изпуснах въздишка на облекчение. После си спомних Прогонващия духове...
- Господин Грегъри беше ли в килията с теб? - попитах.
Алис поклати глава:
- Не и когато ти ни пусна да излезем. Отведоха го за разпит около час преди да дойдеш.
Бях извадил късмет да избегна залавянето. Имах късмет, че измъкнах затворниците от килията. Но късметът си има начин да се разпределя равномерно. Бях закъснял само с един час. Алис беше свободна, но Прогонващия духове все още бе затворник и освен ако не успеех да направя нещо по въпроса, щеше да изгори на кладата.
Без да губя повече време, поведох Алис по протежение на тунела, докато стигнахме до бързо течащата река.
Пресякох бързо, но когато се обърнах назад, Алис още беше на далечния бряг, взирайки се надолу към водата.
- Дълбоко е, Том - проплака тя. - Дълбоко е, а камъните са хлъзгави!
Пресякох обратно до мястото, където стоеше. После, като стиснах
здраво ръката й, я поведох обратно по деветте плоски камъка. Скоро стигнахме до отворения люк, който ни изведе нагоре в празната къща, и вече бяхме вътре в избата, затворих капака след нас. За мое разочарование Ан-дрю вече си бе отишъл. Трябваше да говоря с него: да му кажа, че Прогонващия духове не е бил в килията, да го предупредя, че брат Питър е в опасност и че слуховете наистина са верни - силата на Изчадието се бе върнала!
- По-добре да останем тук долу за известно време. Инквизиторът ще започне да претърсва града веднага щом разбере, че толкова много от вас са избягали. Тази къща е обитавана от духове - последното място, на което някой ще иска да търси, е тук долу в избата.
Алис кимна и за първи път от пролетта насам я погледнах както подобава. Беше по-висока от мен, което означаваше, че бе пораснала поне с един инч, но все още беше облечена като последния път, когато я видях, когато я бях завел при леля й в Стомин. Ако това не беше същата черна рокля, то бе нейна близначка.
Лицето й беше хубаво както винаги, но по-слабо и по-възрастно, сякаш видяло неща, принудили го да порасне бързо; неща, които никой не би трябвало да е принуден да вижда. Черната й коса беше сплъстена и мръсна, а по лицето й имаше петна мръсотия. Алис изглеждаше, сякаш не се беше мила поне от месец.