Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Би ли взел и за мен? Мисля, че ще ми е нужно - каза мрачно, докато на лицето й отново се настани онази празна усмивка, която той смяташе за нейната маска.
Преди да поеме към бара, Бренан си пое дълбок и успокояващ дъх. Грейс може би разполагаше с новини. Важни новини. Каквото й да е, което да го отвлече от мисълта, че Тиарнан танцува с вампир.
* * *
Тиарнан се отдалечаваше, смесвайки се с тълпата, като се усмихваше тук, флиртуваше там, но внимаваше да не се заслушва в разговорите на гостите, защото бе разсейващо. Твърде многото позьорство, измама и открити лъжи опъваха нервите й така силно, че жената се страхуваше да не избухне, а на всичко отгоре трябваше да поддържа илюзията за безгрижно спокойствие заради Бренан. Дори и сега усещаше тежестта на погледа му и се надяваше питието, което Грейс му е дала, да е двойно. Не рискува да погледне към него, защото той беше така великолепен, облечен в костюм, че би се радвала да не точи лиги и да не припадне в ръцете му като някои от девойките от многото страни, чиито разцвет е преживял. Той бе изключително сексапилен мъж, а намекът за опасност го правеше още по-неустоим.
Неудържима сила във вечерни дрехи.
Разговорите се процеждаха през нея, докато тя подминаваше различни групи от хора, застанали по двама или по трима. Нямаше как да запуши ушите си с пръсти, без значение колко отчаяно желаеше да избегне да чува лъжите им, но вместо това стисна зъби и се усмихна въпреки болката в наранените й и оголени нерви.
Толкова много лъжи.
- ... и тогава каза, че моята книга е най-добрата, която е чел от години и със сигурност ще бъде издадена.
Лъжа.
- . двамата със съпругата ми имаме много отворена връзка.
Лъжа. Голяма лъжа.
- Литън е гениален, но ако питаш мен, е луд. Подучух...
Най-сетне истина. Изглежда, че добрият доктор имаше репутация дори и след своите колеги. Какво ли щяха да си помислят, ако научеха че той тайно е финансиран от вампирите и работата му е свързвана с поробването на човечеството?
Странно, но истината звучеше повече като сюжет от комикс, въпреки че такъв бе животът тези дни. Всички до един заговорничиха и правеха планове да завладеят проклетия свят, на никой от тях не му бе достатъчно да остави хората да живеят живота си.
Човеците и техните приятели, и бебетата на техните приятели.
Когато втори подред мъж я погледна странно, тя осъзна, че позволява на онова, което чувства, да се отрази на лицето й, сетне се спря и се престори, че търси нещо в чантата си, докато спечели време, за да се вземе в ръце.
Миг преди нечии глас да прошепне в ухото й, студена вълна я заля и косата на врата й настръхна.
- Мога ли да ви помогна с нещо?
Гласът й звучеше така познат, но когато погледна към бледото лице на вампира, наполовина скрито от твърде големите обгръщащи лицето му очила осъзна, че си нямаше и грам представа защо си мисли така. Освен ако разбира се, не го попита. Често директният подход бе най-подходящият, както един от професорите й по журналистика непрекъснато повтаряше.
- Трейси Баум, Нюросайънс Куотърли. Срещали ли сме се по-рано тази нощ?
Изкусителна усмивка заигра по крайчеца на изваяните му устни. Тя изведнъж се зарадва, че носи очила иначе щеше да бъде хваната в плен на очите му. Черната му коса стигаше до раменете му, беше висок и строен, много добре сложен, изпълваше напълно черния си костюм по начин, който би накарал повечето жени в залата да го изпият с очи. Вампирът, който по-рано я похити, също беше висок и силен, което не бе достатъчно доказателство, за да я убеди, че това беше той.
- Страхувам се, че не сме. Бих си спомнил среща с такава прекрасна жена, г-це Баум - поклони се той. - Но ще се радвам да поправя грешката си. Ще танцувате ли с мен?
Точно това, което искаше - танц с вампир. И все пак се поколеба. Нещо в този определен вампир я караше да бъде още по-предпазливи от обикновено.
Той протегна ръка към нея и усмивката му стана леко подигравателна.
- Несъмнено не се страхувате от мен?
Въпреки че разпозна предизвикателството в думите му, тя не успя да устои.
- Разбира се, че не се страхувам. С удоволствие ще танцувам.
Той я хвана за ръката и докато я повеждаше към дансинга, Тиарнан погледна назад, за да се увери, че Бренан е наред, но на мига съжали, че го е сторила. Той се взираше в нея със сериозно лице и дори през огромното пространство и тълпата, които ги разделяха, почти можеше да усети как той се протяга към нея. Щеше да е цяло чудо, ако преживееше танца с вампира.