Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

— Бях готов — повтори той. — След като светлините на кораба бяха изчезнали, можеше да се случи всичко… всичко и светът не би узнал. Аз чувствувах това и бях доволен. И тъмнината беше тъкмо подходяща. Сякаш нас бърже ни бяха зазидали в голяма гробница. Не ме интересуваше нищо, което става на земята. Нямаше кому да изказвам своето мнение. Нищо не ме засягаше вече…

За трети път през време на нашия разговор Джим хрипливо се разсмя, но наблизо нямаше никой, който да го заподозре, че е пиян.

— Нито страх, нито закон, нито звуци, нито чужди очи… дори ние самите нищо не можехме да видим… поне до изгрева на слънцето.

Порази ме истината, скрита в тези думи. Има нещо странно в една малка лодка, залутана сред морето. Над живота, изплъзнал се от прага на смъртта, като че ли надвисва сянката на безумието. Когато вашият кораб ви изменя, имате чувството, че ви е изменил целият свят — светът, който ви е създал, обуздавал, грижил се е за вас. Сякаш душите на хората плуват над някаква пропаст и — докосвайки се до необятното — изпитват желание да извършат постъпка героична, нелепа или отвратителна. Разбира се, ако става дума за вярата, за мисълта, за любовта, за омразата, за убеждението или дори за видимия аспект на материалните неща, крушения сполетяват всички хора, но в дадения случай имаше нещо гнусно и самотата изглеждаше съвсем пълна — по силата на възмутителни обстоятелства тези хора бяха откъснати от света, от всички останали хора, чийто идеал за поведение никога не е бил подложен на изпитание от враждебна и страшна шега.

Те били сърдити, понеже го смятали за страхлив отцепник; той съсредоточил върху тях всичката си омраза; искало му се да им отмъсти за онова отвратително изкушение, което изпречили на пътя му. Когато хората се намират в самотна лодка сред морето, в тях неизбежно се пробужда онова непокоряващо се на разума начало, което се таи дълбоко във всяка мисъл, усещане, чувство, вълнение. Работата не стигнала до бой — ето още една проява на онази шутовска низост, с която било украсено това морско бедствие. Само заплахи, само притворство, фалш от начало до край, сякаш създаден от чудовищното презрение на онези тъмни сили, които биха тържествували винаги, ако не се разбиваха постоянно в устойчивостта на хората.

Аз попитах, като почаках малко:

— Е, и какво се случи?

Ненужен въпрос. Знаех вече твърде много, за да се надявам на един благосклонен жест, на милост от страна на стаеното безумие и ужас.

— Нищо — каза Джим. — Мислех, че това е сериозно, а те искали само да пошумят. Нищо не се случи.

И изгряващото слънце го намерило на същото място, където скочил — на носа на лодката. Каква настойчива готовност за всичко! И цялата нощ държал в ръцете си румпела. Те изпуснали кормилото в морето, като се опитвали да го поставят, а румпелът, изглежда, бил паднал на носа, когато се хвърляли в лодката, опитвайки се да направят всичко изведнъж, за да се отделят по-бързо от борда на кораба. Румпелът представлявал дълъг и тежък дървен прът и очевидно Джим в продължение на шест часа го е стискал в ръце. Това не е ли готовност! Представяте ли си как той, смълчан, е прекарал половината нощ на крака, обърнат с лице към плискащия дъжд, впил очи в тъмните фигури, за да следи най-малките движения, напрегнал слух, за да улови тихия шепот, който от време на време се чувал на кърмата? Твърдост на мъжеството или напрежение, предизвикано от страх? Как мислите? И издръжливостта му не бива да се отрича. Той прекарал около шест часа в отбранителна поза; а лодката бавно плавала напред или се спирала, покорявайки се на капризите на вятъра; морето, успокоено, най-сетне заспало; облаци се понесли над главите им. Небето, отначало необятно, мътно и черно, се превърнало в мрачен, сияещ свод, заблестяло още по-ярко, побледняло на изток и в зенита и тъмните фигури, които закривали звездите ниско над хоризонта зад кърмата, придобили по-резки очертания. Станали релефни, откроили се раменете, главите, лицата. Всички мрачно гледали Джим; косите им били разрошени, дрехите — изпокъсани; като мигали с червените си клепачи, те посрещнали бялата зора.