Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
„Спускайте лодката! Спускайте я, за бога! Корабът потъва!“
След това въжетата се задвижили през блоковете, а под тентата се чули изплашени гласове.
— Такъв шум вдигнаха, че можеха да събудят и мъртвец — каза Джим.
После, когато лодката с плясък паднала във водата, отекнали глухото изтопуркване на падащите в нея тела и нестройни викове:
„Отблъснете я! Отблъснете! Отведете я! Шквалът се засилва…“
Той чул високо над главата си слабия брътвеж на вятъра; долу, до краката му, прозвучал болезнен вик. Нечий глас досами него почнал да проклина куката на блока. От носа и кърмата на кораба се разнесло бръмчене като в разтревожен кошер. Джим разказваше много спокойно — спокойни бяха и позата, и лицето, и гласът му — и също тъй спокойно той произнесе без ни най-малко предупреждение:
— Препънах се в краката му…
Ето как чух за първи път, че изобщо се е помръднал от мястото си. Неволно измърморих нещо от учудване. Накрая Джим се изтръгнал от мястото си, но за това кога е станало то и какво го е извело от вцепенението, той знаеше не повече, отколкото изтръгнатото от корен дърво знае за вятъра, повалил го на земята. Всичко го зашеметило — звуците, тъмнината, краката на мъртвия човек. Кълна се в бога! Цялата тази дяволска история му била натрапена, но той не искал да се съгласи с мисълта, че я е приел съзнателно. Странно, как заразително действуваше неговото заблуждение! Слушах така, сякаш се разказваше за черна магия, извършена над някакъв труп.
— Той се обърна на една страна много тихо и това бе последното, което видях на борда — продължи Джим. — Не ми беше до него. Изглеждаше, че се изправя. Разбира се, аз мислех, че става. И чаках — ще изтича покрай мен към парапетите и ще скочи в лодката след останалите. Чувах как долу онези се суетяха и нечий глас като от дъното на шахта извика: „Джордж!“ После и тримата почнаха да крещят. Ясно различавах три гласа: един блееше, друг пищеше, трети виеше…
Той леко потрепна и забелязах, че бавно се изправя, сякаш нечия силна ръка го вдигаше за косата от стола. Стана бавно и когато се изправи в цял ръст, ръката сякаш го пусна и Джим се олюля. Страшно спокойно беше лицето му, движенията и дори гласът, когато каза:
— Те викаха.
И аз настръхнах неволно, като че ли се опитвах да уловя този призрачен вик под фалшивия покров на мълчанието.
— Осемстотин души се намираха на кораба — каза той, приковавайки ме към облегалото на стола със страшния си, невиждащ поглед. — Осемстотин живи хора, а онези викаха един мъртвец да слезе при тях и да се спаси.
„Скачай, Джордж! Скачай! Какво чакаш, скачай!“
Стоях, сложил ръка на висилката. Бях много спокоен. Цареше непрогледен мрак. Не се виждаше нито небето, нито морето. Чувах как лодката се удря в борда и оттам не дойде повече нито един звук, но на кораба под мене ехтеше глъчка. Внезапно капитанът изрева:
„Mein Gott! Шквал! Шквал! Отблъснете лодката!“
Когато се разнесе съскането на дъжда и налетя първият порив на вятъра, те надигнаха вой:
„Скачай, Джордж! Ще те поемем! Скачай!“
Корабът почна бавно да потъва; пороят се лееше като водопад; фуражката отхвръкна от главата ми; дъхът ми замря. Чух отдалече, сякаш стоях на висока кула, още един див вик:
„Джооордж! Скачай!“
Корабът, навел носа си, хлътваше все повече под краката ми…
Джим замислено вдигна ръка и прокара пръсти по лицето си, като че ли махаше оттам някаква паяжина; после половин секунда гледа дланта си и накрая енергично каза:
— Аз скочих. — Той се запъна. Извърна очи. — Изглежда, скочих — добави той.
Светлосините му очи ме гледаха жално; като го наблюдавах, застанал пред мен, зашеметен и обиден, изпитвах странно чувство: това беше мъдра покорност и снизходителна, но дълбока жалост на старец, безпомощен пред нещастието на едно дете.
— Така излиза — измърморих.
— Не го знаех, докато не вдигнах очи — бързо обясни той.
Нищо, всичко е възможно. Трябваше да го слушам както слушаме някое малко момче, изпаднало в беда. Той не знаеше. Това станало по някакъв начин. И не можело да се случи повторно. Той скочил върху някого и паднал върху една от седалките. Сторило му се, че е счупил всичките си ребра от лявата страна, после се обърнал по гръб и смътно видял открояващия се над него кораб, от който току-що бил дезертирал. Червената бордова светлина пламтяла сред дъжда като някакъв огън на върха на хълм, обвит от мъгла.