Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Днес следобед ще отида във Форкалкие и ще си взема справочник за френското данъчно право, след което няма да имате нужда от данъчен съветник тази година — съобщи Изабел на Корин. — И без това вашият господин Юго, доколкото успях да видя, не се е старал особено. А сметките му са солени!
Корин я погледна колебливо.
— Хм, и този стар мошеник се нарича приятел на баща ми!
— Всичко е заради кредитите, които сте теглили с баща ви, и този. Понеже не се води на вашето събирателно дружество, а на вас лично, няма как да се приспадне като разход. Според мен е било тъпо — извинете, неразумно да се избере точно тази юридическа форма. Едно ООД, о, как е това на френски? Société a responsabilité limitée, да, това би било много по-разумно.
— Тогава имаше някои проблеми с по-малката ми сестра — обясни Корин. — Жозефин не искаше да има нищо общо с прасковите, но тъй като всички бяхме наследници… господин Юго ни посъветва да направим това дружество. Каза, че така ще бъдем по-гъвкави, а и няма да ни трябва минимален капитал, което по онова време беше добре дошло за нас.
— Както казах, още нямам ясна представа за френската данъчна политика, но при все това мисля, че не е било добро решение. А имаше и други нелепости. Но, разбира се, първо трябва внимателно да прочета законите, а после основно да прегледам всичките ви документи, преди да си съставя заключение и да ви дам добър съвет.
— Вие наистина ли сте данъчен съветник? — Това прозвуча недоверчиво, което по някаква причина поласка Изабел.
— Не съвсем. За целта трябва да положа още един изпит. Но… опаа!
Селери се пробва да попасе от тревата край ниския зид, но тя очевидно не му хареса, и реши, че е време да тръгват. С тихо изпръхтяване той потегли отново. Изабел се опита незабелязано да дръпне юздата, но конят упорито продължи. За да не се изложи, тя каза:
— Не искам да пречим на работата ви, трябва да тръгваме. Довиждане.
— Довиждане — каза малко изненадано Корин.
Докато Селери се тътреше напред, Изабел прокара ръце по косата си и отново я върза с ластик на тила, за да изглежда така, че не обръща внимание на бавното темпо и да не се забележи недостатъчното й умение да язди.
— Внимавайте, малко по-нататък имаме напоителен ров, точно пред вас…
Изабел видя рова, Селери също го видя. Той познаваше този участък от трийсет години и през тези трийсет години никога не е имало тук ров, дълбок един метър! Селери беше обиден. Той рязко се обърна настрани и се закова на пътя. Съвсем безобидна маневра, но достатъчна да накара яздещата без ръце Изабел да загуби равновесие, което се предаде и на коня. Преди да успее, както беше стресната, да свали ръцете от тила си и да ги протегне напред, тя се изхлузи встрани и се пльосна право в напоителния ров. За щастие ботушът й увисна на стремето, което донякъде омекоти удара. Все пак височината, от която падна с главата напред, никак не беше малка. Макар че успя да се опре на ръце, главата й се удари в нещо твърдо, а остра болка прониза лявата й ръка.
— Ау! — В този миг тя не знаеше къде е горе и къде — долу.
Чу приближаването на забързани стъпки.
— Погледнете към мен, госпожице, погледнете нагоре към мен. — Гласът на Корин звучеше сърдито, почти както когато я откри в прасковената нива.
„Мили Боже, моля те, моля те, нека умра“, неистово се замоли Изабел. Не би имала нищо против, ровът просто да се затвори над нея. Тогава буквално щеше „да потъне в земята от срам“. Погледна към слънцето в посока към Корин, а нещо топло потече върху челото и лицето й. Той беше клекнал до рова в прахта и изглеждаше разтревожен.
— Кървите. Подайте ми ръка. Ще ви измъкна.
Изабел протегна ръка нагоре и изчервена от срам, се остави да я измъкнат от рова. Как можа да пусне юздата? Може ли човек да е толкова смотан?
— Друго боли ли ви? — Ръцете на Корин опипваха и потупваха цялото й тяло.
— Ръката ми — изхленчи Изабел.
Беше прекалено нещастна, за да се наслаждава на допира му. Лявата й ръка се късаше от болка. Изабел се хвана за главата:
— И главата ми ще се пръсне.
— Не пипайте — предупреди я Корин. — Имате рана на челото, ударили сте се в камък.
Той сякаш помисли за миг, после решително смъкна бялата си тениска и я смачка на вързоп. При вида на голотата му Изабел се обърка още повече.
Като се изключи глупавото й падане, тази ситуация й беше някак позната.
— Не трябваше ли да я разкъсате на ленти?