Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Дано да сте доволен, милорд. — Мертил се поклони и му подаде навития на руло пергамент, вързан с червена панделка.
— Благодаря ви, сър. — Вейлин му подаде двата сребърника, но главният нотариус поклати глава.
— Имах племенник в Сините свраки. Той се би с вас при Линеш. Благодарение на вас се прибра жив и здрав при майка си.
Вейлин кимна.
— Сините свраки бяха чудесен полк.
Главният нотариус и младият чиновник се поклониха дълбоко, а Вейлин тръгна спокойно към вратата, макар че му идеше да побегне.
Алорнис и Рева го чакаха на пресечката при Порталната улица и Говедарския път. Заради панаира по улиците нямаше много хора, но случилото се в нотариалната канцелария му беше за урок и Вейлин нито за миг не свали качулката си. Голям мраморен постамент беше поставен в центъра на кръстовището, целият полазен от строително скеле. Алорнис стоеше на най-високата платформа със зидарска престилка и държеше въже, прехвърлено през каменен блок. Другият край на въжето се спускаше към основата на строежа и беше вързан за дръжката на кош, в който Рева слагаше разни неща.
— Големият чук! — извика Алорнис от платформата. — Не този!
— Сестра ти е по-голям тиранин и от теб — изръмжа Рева, когато Вейлин се приближи.
— А, Вейлин! — поздрави го бодро Алорнис и му помаха. — Майсторе, брат ми е тук!
След миг над ръба на платформата се показа главата на стар човек. Мъжът беше с голяма брада и със зелената роба на брат от Третия орден. Челото му се набразди като разорана земя, докато гледаше към Вейлин, после майсторът изсумтя нещо и изчезна. Алорнис се усмихна извинително.
— Какво каза той? — попита Вейлин.
— Мислел, че ще си по-висок.
Вейлин се засмя и вдигна свитъка.
— Имам нещо за теб.
Тя се спусна до нивото на улицата по бързия начин — стисна здраво въжето и скочи от платформата, а кошът с инструменти се издигна като противотежест. Изненадващо мускулестата ръка на стареца се подаде и издърпа коша на платформата.
— Какво излиза? — каза Алорнис, след като плъзна поглед по текста на свидетелството. — Че мастилото и хартията ме правят твоя сестра, за разлика от общата ни кръв.
— Плюс такса от два сребърника, но не поискаха да ми я вземат.
— Значи довечера ще ядем? — попита Рева.
— Трябва да се обърна с молба и към краля — каза Вейлин на сестра си.
— Наистина ли мислиш, че ще си промени решението?
„Жалко ще е, ако не го направи, макар да се боя, че цената няма да ми хареса.“
— Убеден съм.
Нещо изтрещя на паветата край тях, последва го рев откъм високата платформа.
— Не това длето бе!
Алорнис въздъхна.
— Днес е по-раздразнителен от обикновено. — Вдигна глава към платформата и извика: — Идвам, майстор Бенрил! — Зае се да събере инструментите, разхвърляни покрай основата на строежа. — Вие двамата по-добре се прибирайте. Аз имам още няколко часа работа тук.
— Всъщност, надявах се да заведеш Рева на панаира, сестричке. Никога не го е виждала.
Рева направи гримаса.
— И рядък сопол не давам за езическото ви празненство.
— Да, но сестра ми обича панаира. Ще съм по-спокоен, ако знам, че ще я пазиш. — Метна ѝ кесията си. — И довечера ти избираш какво да ядем.
— Не мога — поклати глава Алорнис. — Майстор Бенрил има нужда от мен…
— Аз ще помогна на майстор Бенрил. — Вейлин развърза връзките на зидарската ѝ престилка и я свали през главата ѝ. — Хайде, да ви няма.
Алорнис погледна с колебание към платформата.
— Ами… и без това не ми е плащал от седмици…
— Значи решено. — Изкъшка ги с жест и ги проследи с поглед по Порталната улица. Алорнис хвана Рева за ръка и почна да ѝ шушне нещо, сякаш се познаваха от малки момичета, а кръвната песен живна в ритмична мелодия. Рева трепна, но за изненада на Вейлин не си издърпа ръката.
— Длето! — чу се нетърпелив вик отгоре.
Вейлин събра всички длета, които откри, в една кожена чанта за инструменти и изкатери стълбите към платформата. Старецът беше коленичил до върха на каменния постамент и галеше с ръка мраморната повърхност. Не се обърна, когато Вейлин хвърли до него торбата с инструментите.
— Сестра ми каза, че не ѝ плащаш — каза Вейлин.
— Сестра ти би плащала на мен, за да ми помага, братко. — Майстор Бенрил Лениал се обърна и го изгледа все така с набраздено като разорана земя чело. — Или вече трябва да ти викам милорд?