Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Да, пообиколих доста.
— По екзотични места?
— Последно бях на Мелденейските острови. Преди това в Алпиранската империя.
— Аз пък мислех, че вече не пускат наши кораби в пристанищата си.
— Минах по обиколен път.
— Ясно. — Чиновникът посегна към празен лист. — Е, уважаеми сър, защо сте тук, вместо да се забавлявате на панаира?
— Трябва ми свидетелство за припознаване. За сестра ми.
— А. — Чиновникът топна писалката си в една мастилница и написа нещо на пергамента. — Сложните семейни връзки са основното занимание на тази канцелария. За щастие, процедурата не е сложна. Просто трябва да се закълнете пред мен, че сестра ви е законородена, аз ще попълня свидетелството, после ще го подпишем, и готово. Таксата е два сребърника.
„Два сребърника.“ Добре, че Рева се бе съгласила да продаде хубавия гвардейски нож, с който се бе сдобила по пътя.
— Добре.
— Чудесно. Е, как ви е името, сър?
— Лорд Вейлин Ал Сорна.
Връхчето на писалката се счупи с остър звук, по пергамента пръсна мастило. Младежът зяпна петната, преглътна и вдигна бавно глава. В изражението му нямаше съмнение, а единствено страхопочитание.
„Жалко — помисли си Вейлин. — Тъкмо бях започнал да го харесвам.“
— Милорд… — заекна чиновникът, после скочи на крака и се поклони толкова ниско, че челото му се чукна в плота на писалището.
— Не го правете — каза му Вейлин.
— Говори се, че сте мъртъв…
— И аз така чух.
— Знаех си, че е лъжа. Знаех си!
Вейлин се усмихна насила.
— Свидетелството за сестра ми.
— О. — Чиновникът сведе поглед към бюрото си, после го плъзна из празната канцелария, като бършеше потни длани в туниката си. — Боя се, че трябва да отнеса този въпрос към началниците си. Не е за мен.
— Напротив, можете и сам, уверявам ви.
— Моля да ме извините, милорд. — Младежът отстъпи заднишком. — Ако изчакате минутка… — Избяга към дъното на канцеларията. Чу се звук от отваряща се врата, някой повиши глас с раздразнение, после до слуха на Вейлин стигнаха звуците на тих разговор. Младият чиновник скоро се върна, последван от дебел мъж, надхвърлил петдесетте. При вида на Вейлин дебелакът се поколеба за миг, но възвърна самообладанието си с достойна за възхищение бързина.
— Милорд — каза той и се поклони почтително. — Гериш Мертил, бивш брат от Четвъртия орден, сега главен нотариус на Варинсхолд.
Вейлин се поклони на свой ред.
— Сър. Тъкмо обяснявах на този младеж…
— Свидетелство за припознаване, да. Мога ли да попитам с каква цел искате да ви се издаде този документ?
— Не, не можете.
Главният нотариус се позачерви.
— Моля да ме извините, милорд. Работата е там, че съм запознат със заповедта на краля относно собствеността на покойния ви баща, както и със съдебното решение по иска на сестра ви. Едно свидетелство за припознаване би обезсилило решението на магистрата, но не и кралската заповед, която, както знаете, е над закона.
— Знам това, благодаря. — Бръкна в кесията си, извади два сребърника и ги остави на бюрото. — Въпреки това искам да припозная сестра си. Ако не се лъжа, просто упражнявам право, което се полага на всички поданици на Кралството.
Гериш Мертил кимна на младия чиновник и той се разбърза да подготви документа.
— Ако не е твърде самонадеяно, лорд Вейлин — каза главният нотариус, — ще ми позволите ли да бъда първото официално лице, приветствало ви със завръщането ви в Кралството?
— Няма проблем. Кажете ми, как така брат от Четвъртия орден става главен нотариус?
— По милостта на краля. Когато постанови, че управлението на архивите трябва да се върне към Короната, негово величество бе достатъчно мъдър да прецени, че уменията, натрупани от немалко братя в моя орден, са ценни и необходими.
— Напуснали сте ордена по кралска заповед?
Нещо мрачно и сериозно се промъкна в изражението на Мертил.
— Четвърти вече не беше орденът, в който постъпих като момче. Откакто го оглави аспект Тендрис, настъпиха много промени. Вместо да се учат на счетоводство и архиварство, послушниците се учат да въртят меч. Арбалетът замени писалката. Дано Покойните ми простят, но аз, както и мнозина други от братята, напуснахме с радост.
Младият чиновник изпсува под нос, изгърбен над едно от другите бюра, писалката се тресеше в ръката му.
— О, дай на мен. — Главният нотариус го избута, попи размазаното мастило и започна да пише бързо и гладко. — Когато аз бях млад, ни биеха, ако буквите не са еднакво големи. — Документът скоро стана готов, подписан лично от главния нотариус. Вейлин му благодари мислено за търпението, докато самият той се мъчеше с подписа си.