Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Жената се метна мълниеносно напред, преметна ръка през главата на стареца, стегна хватката и преряза гърлото му с кинжала. Рукна кръв. Старецът залитна, огънят изчезна, а ръцете му — без белези или друг знак, че са държали жив огън — литнаха към гърлото му.
Предната врата се отвори с трясък, двамата пазачи нахлуха през прага и зяпнаха с ужас сцената, която им се разкри. Жената метна кинжала си към по-близкия и той се заби в гърлото му; изтегли късия си меч и се хвърли към другия. Пазачът се оказа бърз и добре обучен, парира удара с острието на копието си и взе да мушка към лицето и шията ѝ — не успяваше да я нарани, но я държеше на разстояние. Френтис скочи напред и едва не се спъна, когато старецът го улови за глезена. Опита се да издърпа крака си, но напразно. Връзката я нямаше.
Френтис залитна, замаян от внезапния приток на свобода, от края на болката. Устата на стареца се движеше и бълваше кръв, другата му ръка натискаше зейналата рана на гърлото. Френтис клекна да чуе думите му, прошепнати на езика на Кралството. „Семето ще поникне.“ Сетне, толкова бързо, че Френтис не успя да реагира, старецът посегна с другата си ръка, тази, с която бе притискал раната си, и улови в шепа лицето му, омаза го с кръв, която му влезе в очите, в устата. Френтис се дръпна, старецът пусна глезена му и в същия миг връзката се върна.
Френтис вдигна глава и видя как жената се отдръпва странично пред поредната атака на пазача, улавя дръжката на копието му и я използва като опора, за да го изрита в лицето. Мъжът политна назад, изпусна копието и посегна към сабята на кръста си. Но се забави. Късият меч на жената проби ризницата му с лекота и се заби дълбоко в гърдите му.
Жената изтегли острието от трупа, погледна към Френтис, който тъкмо се изправяше, и се втренчи в лицето му.
— Докоснал те е. — Взе кана с вино от една масичка и лисна виното в лицето му да отмие кръвта, после отстъпи крачка назад и зае бойна стойка, стиснала меча си в готовност. Връзката го стегна като никога досега, болката го прониза от глава до пети, мозъкът му вибрираше от писъка, който не можеше да се откъсне от устните му. Жената го държа така сякаш цяла вечност, без и за миг да свали бдителния си поглед от лицето му. Накрая изсумтя и отпусна хватката, позволи му да се строполи на пода и да се сгърчи задъхан от болка.
Още се тресеше, когато я видя да отива при тялото на стареца. Изрита го силно в гърдите и крехките ребра се счупиха с ясно доловимо изпукване. Тя се наведе, сграбчи в юмрук сивата коса, повдигна трупа и с два силни удара с меча отряза главата му. Вдигна я високо, килна своята назад и отвори широко уста под капещата кръв.
Връзката беше достатъчно хлабава и Френтис повърна.
— Сега — каза жената, захвърли главата на стареца и изтри с ръкав устата си, кръв и въглищен прах се смесиха в лепкава чернилка. — Сега ще видиш в какво ме превърна Съюзникът, Ревек.
Прибра меча си в ножницата и вдигна ръце, очите ѝ бяха затворени, зъбите — стиснати. За миг не се случи нищо, после огън обгърна ръцете ѝ и тя извика, от болка и триумф едновременно. Засмя се и насочи огнен поток към трупа на стареца, изчака миг, колкото тялото да лумне в пламъци, после метна огнени езици из храма, към всичко, което можеше да гори. Цялото помещение пламна и горещината стана нетърпима.
Жената отпусна ръце и огънят ѝ угасна. Спря погледа си на Френтис, накара го да стане и да се приближи. Силна болка беше изопнала лицето ѝ, струйки кръв се стичаха от носа и очите ѝ, но въпреки това жената се усмихваше в свиреп екстаз, пламъците се отразяваха червени в погледа ѝ.
— Винаги се плаща цена, любов моя.
6.
Вейлин
Беше първият ден на Летния панаир и в канцеларията на кралския нотариат нямаше други посетители, но въпреки това Вейлин чака близо час, преди чиновникът да вдигне поглед от големия тефтер пред себе си. Беше млад мъж с изтормозения вид на човек, който работи твърде много срещу недостатъчно заплащане.
— Моля да ме извините, сър — каза той. — Днес повечето колеги почиват. Покрай панаира.
— Напълно разбирам. — Вейлин стана от пейката и пристъпи към отрупаното с купчини документи и тефтери бюро. — Когато за последно бях в Кралството, за кралския архив се грижеше Четвъртият орден.
— Вече не е така. В последно време братята от Четвъртия се държат като братята от Шестия, препасали са мечове и гледат от високо. — Чиновникът се облегна назад, преглътна една прозявка и измери Вейлин с любопитен поглед. — Значи сте пътували, сър?