Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Завала беше превъзходен морски инженер, ръководил построяването на много подводни съдове, със или без екипаж. Като база при разработването на този, бе използвал „Морски пътник“, серийна миниподводница, произвеждана от „Фил Найтън и Зегреъм — Подводни пътешествия“ — фирма, специализирана в организирането на развлекателни експедиции. Завала увеличи мощността и я снабди с куп съвършени уреди. Хвалеше се, че с тяхна помощ можело да се установи от коя река или ледник произхожда всяка капка в околната среда.
Първоначално подводницата бе наречена Морски учен, за да напомня прототипа, както и предназначението си. Когато адмирал Сендекър видя завършения модел, той не можа да сдържи усмивката си и заяви:
— Напомня ми за един от ония шушони, които носех като дете.
Тази отдавна забравена дума се лепна на подводницата и си остана.
Корабът на НАМПД се спусна от Сан Диего в мексикански води, като се държеше на прилично разстояние от брега. От Енсенада „Червеношийката“ започна да го следва по-плътно. Корабът мина край няколко риболовни и увеселителни съда. Не след дълго, стигна на половин миля от устието на залива, проучен вече от Остин и Завала откъм сушата. Сега Остин разглеждаше с мощен бинокъл скалистите зъбери и задната страна на фабриката за тортили. Нищо особено не се забелязваше. Огромни надписи от двете страни на залива предупреждаваха за подводни скали. За по-сигурно, цялото устие бе пресечено от верига закотвени шамандури.
„Морската червеношийка“ отмина залива и влезе в един по-малък недалеч. Докато спускаха котва, Завала влезе в подводницата и извърши последните си проверки. Щом се затвореше плексигласовия капак, подводницата се херметизираше и разполагаше със собствен запас въздух. Завала бе удобно облечен с шорти и новата си, пурпурна фланелка от кръчмата.
Остин, който оставаше отвън, беше екипиран с пълно леководолазно снаряжение и допълнителна кислородна бутилка. Той яхна задната част на Шушона, отпусна плавниците върху понтоните и закопча катарамите на предпазен колан, прикован към корпуса. Кабината беше здраво затворена и по негов знак, един кран вдигна подводницата във въздуха и я спусна в морето. Остин откачи въжетата и даде знак на Завала да тръгва. След миг, вече потъваха сред хиляди мехурчета.
Акумулаторните двигатели заработиха с тънко жужене и Завала насочи машината към открито море. Тя заобиколи зъбатите крайбрежни скали и тръгна право към устието на лагуната. Държаха се на десет метра под повърхността и в старанието си да се пазят от опасната скорост на звука напредваха с пет възела59. За ориентиране използваха както уредите, така и преките наблюдения на Остин. Той държеше главата си наведена, за да не увеличава съпротивлението. Наслаждаваше се на плаването и особено на ятата яркокрили рибки, които се разпиляваха като издухани от вятър конфети, при тяхното приближаване.
Остин им се радваше, далеч не по естетически причини. Присъствието им показваше, че водата не крие опасност за живите същества. Не бе забравил, че непознати сили бяха унищожили цяло стадо огромни същества, които бяха по-устойчиви и пригодени към морската среда от крехкия човешки вид. Макар корпусът на подводницата да бе натъпкан със сензори, които автоматично изследваха околната среда, Остин знаеше, че е възможно, докато резултатите стигнат до съзнанието му, вече да е станало късно.
— Наближаваме устието на лагуната. Точно по средата — докладва Завала. — Предостатъчно пространство и от двете страни. Откъм щирборда се вижда котвено въже от предупредителен буй.
Остин се извърна надясно и видя тънка черна линия да се спуска от повърхността към дъното.
— Виждам я, но не ти ли изглежда странно?
— Да — озова се Завала. — Отдолу няма скали.
— Басирам се на бутилка, че и останалите са менте.
— Бутилката ще взема, но не се басирам. Някой иска да държи хората настрани от това място.
59
Възел (мор.) — Мярка за скорост — 1,825 км/ч.