Тайният портал

Междувременно бе станало почти шест и половина вечерта. Съблякох мантото си и го предадох на Бриджет, която веднага се зае да го четка.

Мисис Фицджон ме попита дали съм съгласна вечерята да бъде сервирана в осем, тъй като негово благородие бе обявил, че ще се прибере по това време. Бях доста изгладняла и с удоволствие веднага бих хапнала нещо, но подозирах, че с това щях да вдигна на крак цялата кухня, затова само отвърнах, че вечеря в осем е окей.

За да убия чакането, реших отново внимателно да прегледам Шекспировия том. Но докато търсех книгата в стаята на Себастиано, бях спипана от прислужника му Мийкс, който задиша като риба на сухо, когато ме видя да тършувам наоколо. Явно бе абсолютно табу за една дама да прекрачва прага на мъжка стая, без значение дали това бе стаята на собствения й брат.

— Просто търся книгата, която брат ми донесе днес по обяд — обясних му аз. — Един том с пиеси на Шекспир.

Мийкс се опита да се овладее.

— Негово благородие заключи книгата в господарската стая и взе ключа със себе си.

— О, така ли?

Мийкс само кимна с достойнство.

Хм, това беше лошо. Но от друга страна, бе и разумно, защото всичко, което Хосе ни бе оставил, трябваше да бъде пазено в тайна. Бележката в романа на Джейн Остин също бе заключена в бюрото. Налагаше се да бъде държана в тайна, защото само така можехме да сме сигурни, че информацията няма да достигне до неоторизирани трети лица. Катонеоторизирани трети лицане беше израз, който сама бях измислила, а идваше от Себастиано и се отнасяше за лошите, които на практика можеше да дебнат зад всеки ъгъл. И това в никакъв случай не беше преувеличено, а самата действителност, която вече на няколко пъти ме бе спохождала. Всяко невнимание бе животозастрашаващо. Затова пазенето на тайни и дискретността бяха железни правила, които ние, пазителите на времето, трябваше да спазваме при изпълнението на задачите ни. А в това, че продължавахме да имаме мисия, не се съмнявах нито за секунда. Бях убедена, че не разрушаването на портала бе възпрепятствало връщането ни в настоящето, а неизпълнената задача.

Въпреки това Хосе бе опитал на всяка цена да ни измъкне от тук. Не хранех никакви илюзии относно причината — бяхме в опасност. Вероятно дори смъртна опасност. От пристигането ни насам вратът ми все още не ме беше сърбял, но това нищо не означаваше. По всяко време можеше да се случи съвсем ненадейно и тогава вече да е прекалено късно. Побиха ме студени тръпки, неспокойно закрачих напред-назад из утринната ми стая. После се опитах да почета малко, но и при най-добро желание не можех да се концентрирам. Накрая повече не можех да издържам. Невъзможно ми бе да чакам още цял час Себастиано!

И тогава ми хрумна блестяща идея как най-смислено можех да уплътня времето си. Вероятно Себастиано щеше мъничко да се ядоса, ако отидех сама, но утре без проблем можехме отново да отидем заедно, и без това два пъти беше по-добре от веднъж. Информирах мистър Фицджон, че искам пак да изляза, и той изпрати Седрик в конюшнята, за да каже на Джери да изкара каретата пред къщата.