Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- О, разбирам - каза Роланд и се засмя. - Е, не бих могъл наистина да... - Той сведе поглед към нея, почеса се по носа и й отправи нещо като съчувствена усмивка. После посочи към отворената врата на коридора, и когато проследи пръста му, Лус видя спретнатия рус силует на Даниел да минава край тях. - Защо не го попиташ сама?
Косата на Лус още беше вир-вода, а краката й бяха още боси, когато се улови, че се мотае пред вратата на голяма зала за вдигане на тежести. Беше възнамерявала да влезе право в съблекалнята, за да се преоблече и изсуши. Не знаеше защо тази история с Габ я вълнуваше толкова много. Даниел можеше да бъде с когото си иска, нали така? Може би Габ си падаше по момчета, които й показваха среден пръст.
Или по-вероятно на Габ не й се случваха такива неща.
Но тялото на Лус надделя над ума й, когато отново съзря Даниел. Беше с гръб към нея и стоеше в един ъгъл, като издърпваше едно въже за скачане от оплетена купчина. Тя го загледа как избра тънко морскосиньо въже с дървени дръжки, после го премести до едно открито пространство в средата на стаята. Златистата му кожа беше почти лъчиста, а всяко движение, което правеше, без значение дали изопваше дългия си врат в разтягащо упражнение, или се навеждаше да се почеше по изваяното коляно, изпълваше Лус с екстаз. Тя стоеше притисната към входа, без да си дава сметка, че зъбите й тракаха, а хавлията й беше подгизнала.
Когато той нагласи въжето зад глезените си точно преди да започне да скача, Лус бе връхлетяна от вълна на дежа вю. Не ставаше дума точно за усещането, че е виждала как Даниел скача на въже преди; по-скоро позата, която бе заел, бе това, което й се струваше напълно познато. Той застана със стъпала, разтворени на ширината на хълбоците, разтвори колене, и наведе рамене надолу, докато изпълваше гърдите си с въздух. Лус почти можеше да нарисува гледката.
8. Паднали ангели
Едва когато Даниел започна да върти въжето, Лус се изтръгна рязко от транса... и веднага изпадна в нов. Никога в живота си не беше виждала някой да се движи като него. Сякаш Даниел летеше. Въжето изплющя и се издигна над високото му тяло толкова бързо, че изчезна, а ходилата му - грациозните му, тесни стъпала... докосваха ли изобщо земята? Движеше се толкова бързо, че сигурно и самият той не броеше.
Високо изсумтяване и тупване в другия край на помещението с тежестите отклони вниманието на Лус. Тод лежеше на купчина в основата на едно от онези преплетени въжета за катерене. За миг й дожаля за Тод, който бе свел поглед към покритите си с мехури ръце. Преди да успее да погледне отново към Даниел, за да разбере дали изобщо е забелязал, мрачен студ, пролазил по крайчеца на кожата й, накара Лус да потръпне. Сянката се издигна към нея, отначало бавно, ледена, мрачна, започваща и свършваща неясно къде. После внезапно груба се блъсна в тялото й и я принуди да залитне назад. Вратата на стаята с тежестите се затръшна в лицето й и Лус остана сама в коридора.
- Оу! - извика тя, не защото бе точно наранена, а защото сенките никога преди не я бяха докосвали. Погледна надолу към голите си ръце, където почти й се беше сторило, че я сграбчват нечии ръце, изблъсквайки я от гимнастическия салон.
Това беше невъзможно - тя просто стоеше на странно място; сигурно някакво течение беше нахлуло през гимнастическия салон. Тя неловко се приближи до затворената врата и притисна лице към малкия стъклен правоъгълник.
Даниел се оглеждаше, сякаш беше чул нещо. Беше сигурна, че не знаеше, че е била тя. Не беше намръщен.
Помисли си за предложението на Роланд просто да попита Даниел какво става, но бързо отпъди идеята. Беше невъзможно да пита Даниел каквото и да било. Не искаше да извиква на лицето му онова смръщено изражение.
Освен това всеки въпрос, който можеше да повдигне, щеше да е безполезен. Снощи вече беше чула всичко, което й трябваше. Трябваше да е някаква садистка, за да иска от него да признае, че е с Габ. Обърна се отново към съблекалнята, когато осъзна, че не можеше да си тръгне.
Ключът й.
Сигурно се бе изплъзнал от ръцете й, когато излезе, препъвайки се, от стаята. Повдигна се на пръсти да погледне надолу през малкото стъклено прозорче на вратата. Там беше - като бронзово препятствие върху плътното синьо килимче. Как беше прелетял толкова далече през стаята, толкова близо до мястото, където той тренираше? Лус въздъхна и бутна вратата назад да я отвори, като си помисли, че щом трябваше да влезе, поне щеше да го направи бързо.
Докато посягаше за ключа си, хвърли крадешком последен поглед към Даниел. Темпото му се забавяше все повече, но краката му все още почти не докосваха земята. А после, с един последен въздушно лек скок, той спря и се обърна с лице към нея.