Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Огромната каменна зала се смълча, после гласовете на събраните се надигнаха и те заспориха отново, докато Джосуа не тропна с ботуш по пода, за да ги накара да млъкнат.

— Задаваш ужасен въпрос, Бинабик — каза принцът. — Какво наистина би могло да иска това ужасно същество?

Саймън си помисли за сенките под Хейхолт, където се бе препъвал в един страховит, пренаселен с призраци сън.

— Може би иска да си върне замъка — каза той.

Каза го съвсем тихо и думите му не спряха разговорите, но Джосуа и Бинабик се обърнаха и го погледнаха.

— Милостиви Ейдон! — възкликна Джосуа. — Възможно ли е?

Бинабик мисли дълго, после бавно поклати глава.

— Има нещо неправилно в тази идея, макар че това е умна мисъл, Саймън. Кажи ми, Гелое, как беше точно?

— Инелуки не може никога да се върне в този замък — каза магьосницата. — Когато Асу'а падна, развалините му бяха така осветени от свещениците и така здраво оплетени в магии, че той не може да се върне дори до края на света, макар че несъмнено изгаря от желание да го има отново… но може да иска да управлява чрез Елиас това, което не може да владее сам. Въпреки цялата си сила норните са малко, но като сянка зад Престола от драконова кост Кралят на бурите може да царува над земите на Остен Ард.

— И като си помисля, че брат ми толкова малко го е грижа и за собствения му народ, и за трона, че е готов да ги продаде за нищо и никакво на неприятеля на човечеството! — възкликна Джосуа и се обърна към другите събрани, като едва прикриваше гнева си. — Засега ще приемем това за истина — Кралят на бурите иска да управлява човечеството чрез брат ми. Казаха ми, че Инелуки е създание, подхранвано най-вече от омраза, така че няма нужда да ви обяснявам що за власт ще е това. Саймън ни съобщи, че Амерасу предвиждала какво иска да направи с хората Кралят на бурите, и го нарекла „ужасяващо“. Трябва да направим всичко възможно, дори ако трябва да се жертваме, за да ги спрем и двамата. Сега обаче да се обърнем към другите въпроси. Как да ги решим?