Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Всички, които бяха присъствали сутринта, се бяха върнали в Дома на раздялата. Болезнената светлина на следобеда проникваше през прозорците, но толкова слабо, че сякаш не идваше от определена посока, и замазваше цялата зала. Педантично ваяните релефи на стените проблясваха сякаш със своя собствена вътрешна светлина — напомняха на Саймън за блещукащите мъхове в тунелите под Хейхолт, където се бе загубил в задъхваща, задушаваща чернота. И се бе отчаял. Но пък да оцелееш там означаваше нещо, нали? Сигурно имаше причина да оцелее и да стигне дотук.

„Моля те, Ейдон, не ме довеждай толкова далече, за да ме убият!“ — умоляваше той.

Но пък вече бе проклел бога, че бе позволил да загине Хейстън. Без съмнение беше твърде късно да се моли за милост.

Влезе Джосуа. Беше с Воршева и увери всички, че тя се чувства по-добре.

Придружаваха го двама души, които не бяха присъствали сутринта — Слудиг, който бе разузнавал в долината, и якият млад фолшайърец Фреозел, когото бяха избрали за пазител на реда в Нови Гадринсет. Въпреки че беше млад, Фреозел имаше бдителния, пронизващ поглед на ветеран в уличните битки — плюс много белези, а два от пръстите му липсваха.

След като Странгиард изрече кратка благословия и новият пазител на реда се закле да пази в тайна нещата, които ще чуе, принц Джосуа стана и каза:

— Трябва да решим много въпроси, но преди да започнем, нека ви пожелая успех и много дни, пълни с надежда. — Той огледа всички. — Когато изглеждаше, че не ни е останало нищо, освен отчаяние и поражение, Бог се смили над нас. Сега сме на безопасно място, докато съвсем доскоро бяхме пръснати по света изгнаници. Предприехме издирване на един от трите Велики меча, който може да бъде нашата надежда за победа, и това издирване завърши успешно. Все повече хора се стичат под нашия флаг всеки ден и ако можем да чакаме достатъчно дълго, скоро ще имаме армия, която ще накара дори брат ми, Върховния крал, да спре и да се замисли.

— Нуждите ни са все още големи, разбира се — продължи той. — От хората, изгонени от домовете си по целия Еркинланд, ние действително можем да изградим армия, но за да победим Върховния крал, ще ни трябват много повече хора. Сигурно е също така, че вече сме силно притеснени при изхранването и подслоняването на тези, които са тук. Дори е възможно никаква войска, колкото и огромна и добре снабдена да е, да не е достатъчно голяма, за да срази съюзника на Елиас Краля на бурите. — Джосуа замълча. — Е, доколкото виждам, важните въпроси, на които трябва да отговорим, са три: какво смята да прави брат ми? Как можем да съберем сили, достатъчно големи, за да му попречим? И как можем да се сдобием с другите два меча — Блестящ гвоздей и Печал, за да можем да се надяваме, че ще победим норните и техните тъмни господари?