Маската на смъртта [bg]

Гай никога не бе страдал от такова заболяване, но кимна разсеяно и пусна вилицата. Долови лека музика, наподобяваща птича песен и ромон на вода — вероятно се очакваше да създаде ведра атмосфера. Очевидно даваше резултат, защото всички говореха тихо и спокойно. Гай се запита къде ли дяват гнева си тези хора. Всеки човек има такива моменти. Все едно, беше крайно време да поведе разговор с хората тук. Обърна се към съседката си отляво:

— С какво се занимавате тук, в „Златния Ветрогон“?

Хедър отметна посребрените си коси.

— Смеем се… Плачем… — Събра дланите си като купа и после разпери ръце, сякаш пускаше гълъб. — Живеем.

— Всеки го прави.

— Но не и с цялата дълбочина, на която е способен. — Тя му подаде чиния с блатисто зелена смес. — Малко каракол? Чудесно балансиран с майорана и хемпентел.

Гай поклати тъжно глава.

— Хемпентелът е едно от малкото неща, които са ми забранени.

Хедър се впусна в подробни обяснения как в дебелото черво на всички месоядни създания във всеки момент се съдържат поне два килограма животински протеин, който ферментира.

— Цели два килограма?

— Най-малко.

Гай подсвирна и Кен, вероятно за да подчертае колко добре функционира стомашно-чревният му тракт, се изпърдя звучно. Гай сбърчи нос. Хедър реши да смени темата.

— А вие с какво се занимавате?

— Финансист съм. — Какво се правят, че не знаят.

— Всички ние тук сме милионери — намеси се отново Кен — на духа. Смятаме, че състезанията на плъховете са за плъхове.

— Не очаквах да ме коментирате по този начин, особено в момент, когато съм гост на малкото ви общество.

Кен пламна като божур.

На Гай му писна и от двамата. Наведе се напред и промърмори така, че никой друг на масата да не го чуе:

— Не хората напускат състезанието, а то се разделя с тях. С онези, които нямат кураж да го продължат. Те изпълзяват настрани и оставят някой друг да води кораба напред. Както между другото и вие се криете тук. Оставяте някой друг да движи прогреса, а вие само се възползвате от неговите плодове. — Гай усещаше, че е време да спре, но не можеше. — Да ви е хрумвало, че докато вие седите тук, на върха на измисления си връх на добродетелта, някой долу в мините си изплюва дробовете, за да изкопае въглищата, с които се отоплявате?

— Това е неговата карма — отбеляза Кен. — Вероятно трябва да мине пътя на своите прераждания от къртица.

В другия край на масата хората разговаряха тихо помежду си. Джанет се питаше дали да не направи — за кой ли път — опит да измъкне Трикси от стаята й. Мей разпитваше съседите си по маса как им се е сторило пюрето от нахут. Тим се тъпчеше лакомо и само от време на време спираше, за да поглади с ръка слънчогледа, избродиран върху чантата на Суами.