Третият близнак [bg]

Тя вдигна поглед към Берингтън, деликатно заел се с карамелизираните си ябълки. Харесваше този мъж, въпреки мръсната му политика. Той бе умен — а нейните мъже винаги трябваше да бъдат интелигентни — и имаше подход на победител. Уважаваше го заради научните му трудове. Беше строен и в добра форма, вероятно бе опитен и изкусен любовник, имаше и приятни сини очи.

Но тъй или иначе, бе твърде стар. Обичаше зрели мъже, но не чак толкова.

Как да му откаже, без да съсипе кариерата си? Най-добрият начин ще бъде да се престори, че взема вниманието му за любезна и бащинска загриженост. Така би могла да избегне удара от рязкото отблъскване.

Тя отпи от шампанското. Сервитьорът непрекъснато допълваше чашата й и тя не знаеше колко е изпила, но бе доволна, че след това нямаше да шофира.

Поръчаха кафе. Джийни помоли да й донесат двойно еспресо, надявайки се да се поободри малко. Когато Берингтън плати сметката, двамата се качиха в асансьора, слязоха в подземния паркинг и се настаниха в сребристия му линкълн.

Берингтън подкара по пристанищния булевард.

— Ето го градския затвор. — Той посочи приличаща на крепост сграда, заемаща почти цял квартал. — Тук е утайката на обществото.

Вътре може би е и Стив, помисли си Джийни.

Как е могло дори да й мине през ума да спи с Берингтън? Не изпитваше никаква топлина към него. Хвана я срам, че дори е обмисляла идеята. Когато той спря пред дома й, тя твърдо каза:

— Е, Бери, благодаря ти за прекрасната вечеря.

Дали щеше да й подаде ръка, запита се тя, или щеше да се опита да я целуне? Ако направеше опит да я целуне, щеше да му подложи бузата си.

Но той не направи нито едно от двете.

— Телефонът вкъщи е повреден, а аз трябва да се обадя, преди да си легна — каза той. — Може ли да ползвам твоя телефон?

Можеше ли да отвърне: По дяволите, не, спри и се обади от някоя улична кабина? Изглежда, щеше да се наложи да си има работа с предварително обмислен план.

— Разбира се — отвърна тя, потискайки въздишката си. — Качи се.

Запита се дали би могла да избегне кафето.

Тя излезе от колата и го поведе към верандата. От входа се влизаше в мъничко антре с две врати. Едната водеше към приземния етаж, обитаван от г-н Оливър — пенсиониран докер. Другата, вратата на Джийни, излизаше на стълбище, което водеше до апартамента й на втория стаж.

Тя смръщи вежди изненадано — нейната врата бе отворена.

Джийни пое по стълбите. Горе нещо светеше. Странно — бе излязла от къщи, преди да се стъмни.

Стълбата излизаше право пред хола й. Тя влезе вътре и изпищя.

Той стоеше до хладилника с бутилка водка в ръка. Бе раздърпан и небръснат и като че ли малко пиян.