Третият близнак [bg]

Той прочете бланката и започна да нанася инициалите си.

— Трябва да ги прочетете на глас — каза тя.

Стив се замисли за момент.

— За да разберете дали съм грамотен ли? — попита той.

— Не, правим така, за да не се престорите по-късно на неграмотен и да заявите, че не сте били информиран за правата си.

Такова нещо не можеше да се научи в училищата по право.

Той зачете:

— С настоящето ви информираме, че: Първо, имате абсолютното право да мълчите. — Той написа СЛ на специалното място в края на изречението и продължи, подписвайки всяко изречение: — Второ, всичко, което кажете или напишете, може да се използва срещу вас в съда. Трето, имате право да говорите с адвокат по всяко време — преди разпит, преди да отговорите, на какъвто и да е въпрос, както и по време на разпит. Четвърто, ако имате нужда от адвокат, но не можете да си го позволите, никой няма да ви задава въпроси и съдът ще бъде помолен да ви назначи адвокат. Пето, ако се съгласите да отговаряте на въпроси, имате право да спрете по всяко време и да помолите за адвокат, като през това време няма да ви се задават никакви въпроси.

— А сега се подпишете, моля. — Тя посочи. — Тук и тук.

Първото място за подпис бе под изречението:

Прочетох горното обяснение и напълно го разбирам.

Стив подписа.

— А сега отдолу — подсказа детективката.

Готов съм да отговарям на всички въпроси и на този етап нямам нужда от адвокат. Решението ми да отговарям на въпросите без присъствието на адвокат е взето от мен свободно и доброволно.

— Как, по дяволите, карате виновни да подписват това? — удиви се Стив и драсна инициалите си.

Тя не му отговори. Напечата името си и после подписа бланката.

Сложи я обратно в пачката и го погледна.

— Загазил си, момче — въздъхна чернокожата. — Но ми изглеждаш нормален. Защо просто не ми кажеш какво се е случило?

— Не мога — отвърна той. — Не съм бил там. Сигурно приличам на оня откачалник, дето го е направил.

Детективката се облегна назад, кръстоса крака и му се усмихна приятелски.

— Познавам мъжете — каза тя доверително. — Подвластни са на нагони.

Ако не знаех истината, помисли си Стив, щях да разбера езика на тялото й като покана да я свалям.

— Нека ти кажа какво мисля — продължи тя. — Ти си привлекателен мъж и тя те е харесала.

— Никога не съм виждал тази жена, сержант.

Детективката не му обърна внимание. Пресягайки се през масата, покри ръката му със своята.