Третият близнак [bg]

— Сега е в „Бела Виста“.

— Така ми каза и съседката, госпожа Мендоса. Тя ми даде и твоя адрес. Не ми харесва, че майка ти се намира на такова място.

— Тогава изкарай я оттам! — избухна Джийни. — Тя все още е твоя жена. Намери си работа, наеми някой поносим апартамент и започвай да се грижиш за нея.

— Знаеш, че не мога да го направя. И никога не съм могъл.

— Тогава не ме критикувай!

— Нищо не съм казал за теб, сладка моя — заоправдава се той. — Просто споменах, че не ми е приятно майка ти да се намира в такава институция, това е.

— И на мен не ми е приятно, а също и на Пати. Опитваме се да съберем пари, за да я измъкнем оттам. — Джийни усети внезапен прилив на безсилие и с мъка сдържа сълзите си. — По дяволите, татко, положението е достатъчно сериозно и без твоето мрънкане.

— Добре де, добре — каза примирително той.

Джийни преглътна с усилие. Не трябваше да му позволявам да подхожда към мен по този начин. И промени темата.

— А сега какво ще правиш? Имаш ли някакви планове?

— Ще се поогледам малко наоколо.

Искаше да каже, че ще поразузнае дали няма някое място за ограбване. Джийни не отвърна нищо. Той беше крадец и тя не можеше да го промени.

— Може би ще отделиш някой и друг кинт като за начало? — Баща й се изкашля.

Това отново я ядоса.

— Ще ти кажа какво ще направя — каза тя с твърд глас. — Ще ти дам възможност да се изкъпеш и избръснеш, а през това време ще хвърля дрехите ти в пералнята. Ако държиш ръцете си далеч от водката, ще ти забъркам и яйца. Можеш да заемеш от мен някоя пижама и ще спиш на дивана. Но няма да ти дам нито цент в брой. Мъча се като грешник да намеря парите, за да платим и да преместим мама на някое друго място, където ще се държат с нея като с човешко същество, така че не разполагам с нито един излишен долар.

— Добре, сладурчето ми — каза той, заемайки мъченическа поза. — Разбирам.

Тя го погледна. След като бъркотията, гневът и съжалението преминаха, у нея остана само копнеж. С цялото си сърце й се искаше той да се грижи сам за себе си, да остане на едно място повече от няколко седмици, да си намери нормална работа, да бъде любящ, грижовен и стабилен. Цялото й същество копнееше за истински баща. А знаеше, че желанието й никога, никога нямаше да се сбъдне. В сърцето й имаше място за татко, но то щеше да си остане празно завинаги.

Телефонът иззвъня.

Джийни го вдигна.

— Ало?

Беше Лайза, гласът й бе разстроен.

— Джийни, това беше той!

— Кой? Какво?

— Оня, дето го арестуваха с теб. Посочих го в редицата за разпознаване. Той е, който ме изнасили. Стивън Логън.