Третият близнак [bg]

10.

Берингтън поръча шампанско.

След такъв тежък ден Джийни би си поръчала „Столичная“ с лед, но да пиеш твърдо гориво едва ли бе най-добрият начин да впечатлиш работодателя си.

Шампанското означаваше романтика. При по-раншните им срещи той бе проявявал повече чар, отколкото някакъв по-сериозен интерес към нея. Но сега поведението му я притесняваше. Не бе срещала мъж, който да посреща отказ с великодушие.

Не му бе казала и за Стив. На няколко пъти по време на вечерята замалко не го направи, но нещо като че ли я спираше. Ако въпреки големите й надежди Стив се окажеше престъпник, теорията й щеше да се разклати. Джийни не обичаше да мисли за лоши новини. Преди да се докаже каквото и да било, тя не поощряваше съмненията. Освен това се чувстваше сигурна, че в края на краищата арестът на Стив ще се окаже ужасна грешка.

Бе говорила и с Лайза.

— Арестуваха Брад Пит! — бе й казала тя.

Лайза се ужаси само при мисълта, че човекът е прекарал цял ден в Лудницата, на нейното работно място, и че Джийни замалко не го е отвела в апартамента си. Джийни й обясни, че е сигурна, че Стив не е истинският извършител. По-късно обаче съжали, задето се обади — можеше да се сметне като опит за влияние върху свидетел. Не че това би променило кой знае какво. Лайза ще погледне редицата млади мъже и или ще види в нея този, който я бе изнасилил, или няма да го види. В това поне не можеше да сбърка.

Джийни бе говорила и с майка си. Пати била там с тримата си сина и майка й оживено разказваше как децата припкали из коридорите. За щастие тя сякаш бе забравила, че се е настанила в „Бела Виста“ едва вчера. Говореше така, като че ли живееше там от години и упрекна Джийни, че не я навестява по-често. След разговора Джийни се почувства по-добре.

— Как беше морският костур? — попита я Берингтън, прекъсвайки мислите й.

— Много вкусен. И крехък.

Той приглади веждите си с върха на показалеца. На Джийни изведнъж й се стори, че жестът е израз на задоволство от самия себе си.

— Сега ще ти задам един въпрос и ти ще ми отговориш честно. — Той се усмихна, за да й подскаже да не го взима насериозно. — Обичаш ли десерт?

— Приличам ли ти на жена, която би отказала такова нещо?

Той поклати глава.

— Доколкото разбирам, при теб има съвсем малко неща, които премълчаваш.

— Май има нещо вярно. Често ме наричат нетактична.

— И това ли е най-големият ти недостатък?

— Вероятно бих се справила с него, ако му обръщах внимание. А какъв е твоят най-голям недостатък?

Берингтън отговори без колебание:

— Влюбването.

— Това недостатък ли е?

— Да, ако го правиш често.

— Или, доколкото разбирам, ако го правиш с повече от един човек.

— Може би трябва да пиша на Лорейн Логън и да я помоля за съвет.