Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
— Той те е изнасилил! — възкликна Джийни смаяно. — Сигурна ли си?
— Няма никакво съмнение, Джийни — отговори Лайза. — О, божичко, беше ужасно отново да го погледна в лицето. Отначало не казах нищо, защото той изглеждаше по-различно без шапка. После ченгетата накараха всички да си сложат бейзболни шапки и тогава разбрах, че това със сигурност е той.
— Лайза, не може да бъде — паникьоса се Джийни.
— Какво искаш да кажеш?
— Всичките му тестове сочат обратното. Освен това прекарах доста време с него, а имам добра интуиция.
— Но аз го познах. — Гласът на Лайза прозвуча раздразнено.
— Смаяна съм. Не мога да разбера какво става.
— Това разбива теорията ти, нали? На теб ти беше необходимо единият близнак да е добър, а другият — лош.
— Да, но едно изключение не може да разбие цяла теория.
— Съжалявам, че проектът ти е заплашен.
— Това не е причината, която ме кара да твърдя, че не е той — въздъхна Джийни. — О, по дяволите, може би точно тази е. Вече не знам. Къде се намираш в момента?
— У дома.
— Добре ли си?
— Да, след като съм сигурна, че оня е в затвора.
— Изглеждаше толкова приятен.
— Миш ми разкри, че те били най-лошите. Изглеждали съвършено нормални външно, били най-умни, най-безскрупулни и изпитвали голяма наслада от страданията на жените.
— Божичко!
— Аз си лягам, защото съм капнала. Просто исках да ти кажа. Как мина вечерта ти?
— Горе-долу. Утре ще ти разкажа.
— Все още искам да дойда с теб до Ричмънд.
Джийни имаше намерение да вземе Лайза със себе си, за да й помогне при тестовете с Денис Пинкър.
— Мислиш ли, че ще можеш?
— Да, ще ми се да продължа да живея нормално. Не съм болна и нямам нужда от възстановяване.
— Денис Пинкър сигурно ще е точен двойник на Стивън Логън.
— Знам, ще го преживея.
— Е, щом си толкова сигурна…
— Утре ще ти се обадя рано.
— Добре. Лека нощ.
Джийни седна тежко на дивана. Възможно ли е приятният характер на Стивън да е само една маска? Ако е така, изобщо не ме бива да преценявам хората, укори се тя. А сигурно и за учен не ставам — може би всички еднояйчни близнаци ще се окажат и еднакви престъпници. Въздъхна.
Престъпният елемент от собственото й семейство седна до нея.
— Тоя професор е готин пич, но е сигурно по-стар от мен! — каза бащата. — Имаш ли си нещо с него?
— Банята се намира там, татко — прекъсна го Джийни, бърчейки нос.
13.
Стив отново се намираше в стаята за разпити с жълтите стени. Двата фаса още се мъдреха в пепелника. Стаята не бе променена, но той беше. Преди три часа Стив бе уважаващ законите гражданин, неизвършил никакво по-сериозно престъпление от това да кара със сто километра в час при ограничение деветдесет. А сега бе обвинен в изнасилване и на това отгоре разпознат от жертвата. Бе попаднал в конвейера на правораздавателната машина. Беше престъпник. Независимо от това колко пъти си повтаряше, че не е извършил нищо лошо, не можеше да се отърси от чувството за безполезност и срам.
Вече бе говорил с детективката, сержант Делауеър. Сега влезе друг детектив, мъж, пъхнал под мишница синя папка. Бе висок колкото Стив, но много по-едър и с далеч по-широки рамене, със стоманеносива, късо подстригана коса и четинести мустаци. Той седна и извади пакет цигари. Без да каже дума, запали и пусна клечката в пепелника. После отвори папката. В нея имаше друга бланка:
ОБЛАСТЕН СЪД НА МЕРИЛЕНД ПРИ………………
(Град/Окръг)
Горната половина на бланката бе разделена на две колони със заглавие ИЩЕЦ и ОТВЕТНИК. Малко по-долу пишеше:
Ченгето започна да попълва бланката все още безмълвно. Написа няколко думи, после повдигна белия лист и провери всяко от прикрепените отдолу индигови копия — зелено, жълто, розово и кафяво.
Четейки обратно, Стив видя, че името на жертвата е Лайза Маргарет Хокстън.
— Как изглежда? — попита той.
Детективът вдигна поглед към него.
— Затваряй си шибаната човка! — отвърна мъжът, дръпна от цигарата и продължи да пише.
Стив се почувства унизен. Този човек го обиждаше и той бе безсилен да направи каквото и да било. Това бе следващият етап в процеса на унижаването му — трябваше да го накарат да се почувства незначителен и безпомощен.