![Третият близнак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/4/tretiyat-bliznak-bg-download.jpg)
Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво става? — запита зад нея Берингтън.
— Сигурността ти не е на ниво, Джийни — каза неканеният гост. — Отворих бравата ти за около десет секунди.
Берингтън отново се обади:
— Кой, по дяволите, е този?
Джийни запита смаяно:
— Кога излезе от затвора, татко?
11.
Стаята за разпознаване бе на етажа на килиите.
В антрето имаше още шестима души на възраст и ръст горе-долу колкото Стив. Сигурно бяха ченгета. Не говореха и избягваха погледа му. Държаха се с него като с престъпник. Искаше му се да им каже: Хей, момчета, на ваша страна съм, не съм престъпник, невинен съм.
Всички трябваше да свалят часовниците и бижутата си и да облекат бели хартиени ризи върху дрехите си. Докато се приготвяха, в антрето влезе млад мъж в костюм:
— Кой от вас е заподозреният, моля?
— Аз — обади се Стив.
— Казвам се Лу Танър, общественият защитник — представи се мъжът. — Тук съм, за да видя дали разпознаването протича правилно. Имате ли някакви въпроси?
— След колко време ще изляза оттук?
— Ако приемем, че не бъдете разпознат като извършител, след два часа.
— Два часа! — извика Стив възмутена — Трябва ли пак да се връщам в тая шибана килия?
— Боя се, че ще се наложи.
— Исусе Христе!
— Ще ги помоля да ви уредят пропуска за напускане по възможно най-бързия начин — каза Лу. — Нещо друго?
— Не, благодаря.
— Добре. — Той си тръгна.
Един от надзирателите прекара седмината мъже през една врата и ги накара да се качат на нещо като сцена. Отзад имаше градуирана скала, показваща ръста им, както и номера на мястото в редицата — в случая от едно до десет. Мощна лампа светеше точно над тях, а сцената се отделяше от останалата част на стаята с помощта на екран. Мъжете не можеха да виждат през екрана, но можеха да чуват какво става зад него.
Не се чуваше нищо, освен стъпки и от време на време мъжки гласове. После Стивън разпозна и дамски стъпки. След миг проговори дълбок глас, който сякаш четеше от нещо или знаеше текста наизуст:
— Пред вас виждате седем души. Те ще са ви известни само по номера. Ако, който и да е от тези личности ви е направил нещо или е направил нещо във ваше присъствие, бих ви помолил да назовете номера и нищо друго, освен номера. Ако искате да ги накарате да се обърнат кръгом или в профил, те ще сторят това само вкупом. Разпознавате ли някой от тях, който ви е направил нещо или е направил нещо във ваше присъствие?
Тишина. Нервите на Стив бяха опънати като струни на китара, въпреки увереността, че е невинен.
Нисък женски глас каза:
— Той имаше шапка.
Звучи ми като глас на образована дама, горе-долу на моите години, помисли си Стив.
Мъжкият глас отвърна:
— Имаме шапки. Всички ли да си сложат шапки?
— Беше нещо повече от шапка. Бейзболна шапка.
В гласа й Стив долови тревога, но също и сигурност. Нямаше намек за грешка. Звучеше му като жена, която казва истината, независимо от смущението си. Почувства се по-добре.
— Дейв, виж дали имаме бейзболни шапки в онова шкафче.
Изминаха няколко минути. Стив скърцаше със зъби от нетърпение. Някакъв глас промърмори:
— Брей, не съм знаел, че тук има всичко… очила, мустаци…
— Без приказки, моля те, Дейв — каза първият глас. — Това е официална законова процедура.
Междувременно на сцената се качи ченге и раздаде на всеки от редицата по една шапка.
От другата страна на екрана долетя женски плач.
Мъжкият глас повтори същите думи:
— Разпознавате ли някой, който ви е направил нещо или е направил нещо във ваше присъствие? Ако е така, назовете номера му и нищо друго, освен номера.
— Номер четири — каза тя, хлипайки.
Стив се извърна и погледна скалата зад гърба си. Той беше номер четири.
— Не! — викна Стив. — Това не може да е вярно! Не бях аз!
Мъжкият глас каза:
— Номер четири, чухте ли това?
— Разбира се, че го чух, но не съм го направил аз!
Останалите мъже от редицата вече слизаха от сцената.
— За бога! — извика Стив, вперил поглед в матовия екран с разперени встрани ръце. — Как можахте да посочите точно мен? Та аз не знам дори как изглеждате!