Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
- Не ми се вярва - завъртя глава Илкар.
Усмивката на варварина се стопи, гледаше ту единия, ту другия.
- Не сте дошли само да си побъбрим, а?
- В това време ли? - промърмори елфът и избърса дъждовни капки от клепачите си.
- Ще ти разкажем всичко, когато намериш конете и снаряжението ни - сърдито каза Незнайния. - Трябваше ли да ни уреждаш това малко представление?
Хирад се навъси.
- Не мога да рискувам, Незнаен. Как да ви позная отдалеч, а и Нос-Каан трябваше да ви доближи, за да види кои сте. Ловците много нахитряха напоследък.
- После ще говорим за всичко - кимна Незнайния. - Хайде първо да се махнем от този дъжд.
Слънчевият ден в Дордовер беше прекрасен и с нищо не напомняше за смразяващия дъжд, залял града предния ден. Ароматът на последните цъфнали цветя насищаше въздуха над градините на Школата, а чуруликането на птиците подлъгваше, че се е върнала пролетта, макар да наближаваше късна есен. На Вулдарок не му допадаше да се препотява непривично в този сезон. Крачеше тежко по коридора към Залата за размисъл, където посрещаха видни особи от други Школи. Щом отвори вратата и го лъхна прохлада, той въздъхна доволно.
Цялата зала беше облицована с полирани гранитни плочи, във всеки ъгъл имаше водоскок, за да навява безметежен покой. Около ниската мраморна маса бяха подредени плетени столове.
Вътре го чакаха двамата пратеници, пристигнали преди малко от Листерн, най-малобройната от Четирите школи - Върховният старейшина Херист и генерал Рай Дарик, младият пълководец, с когото трудно някой можеше да се мери в цяла Балея. Той се зъбеше под буйната си светлокестенява коса и пристъпяше от крак на крак зад седналия Херист, сякаш не го свърташе тук. На масата бяха оставени кана и три чаши до купа с плодове.
- Не бързахте да дойдете - заяде се Вулдарок, засегнат от нежеланието на Херист да го посрещне изправен.
Другият маг само се подсмихна.
- Много неща в Листерн изискват моята намеса. Тръгнахме веднага щом беше възможно.
- Сипи си сок - вметна Дарик - и седни. Виждаш ми се малко зачервен.
Вулдарок се вторачи в очите му. Генералът не се смути, а отвърна на погледа. Накрая Господарят на Кулата в Дордовер посегна към каната.
- В мисловната връзка ти не спомена никакви подробности - продължи Херист. - Доколкото разбирам, натъкнали сте се на прекалено голямо затруднение, за да се справите сами.
Вулдарок намести туловището си на стола, който заскър- ца, и отпи голяма глътка от студения сок. Реши, че е по-добре ' да се овладее.
- Както може би си научил - започна той, - детето вече не е в Дордовер. Това нямаше да е чак такъв проблем, но момичето и майка му направо изчезнаха и смятаме, че с тях са се свързали привърженици на Единството.
Херист прихна.
- Винаги си бил склонен да преувеличаваш. Ако се вярва на теб, най-мрачните последствия от всяко събитие са и най-вероятните. Предполагам, че Ериан е отишла да се види със съпруга си, а може би Лиана има нужда от почивка, защото обучението я изморява. Двете не са твои затворнички, могат да пътуват където пожелаят, без да ти искат разрешение.
Вулдарок попи потта от челото си и се усмихна снизходително.
- С каквото и да се занимавате във вашата школа, явно сте загърбили околния свят. Лиана е дете, предопределено за Единството, това вече ни е ясно до болка, а цяла Балея усеща въздействието ѝ. Не вярвам да не си научил, че град Грейторн и Трънливата гора бяха опустошени от ветрове, каквито никой не помни, а земята погълна Денебре.
Облегна се и зачака отговора им. Разочарова се, когато видя вдигнатите рамене на Дарик, но не се учуди.
- И това вещае още по-големи беди, така ли?
Пълководецът не криеше недоверието си.
- Именно - натърти Вулдарок с надеждата да стресне този наперен генерал. - Естествено е да не си запознат с Предсказанието на Тинджата, но Висшият маг на вашата Школа знае за какво говоря.
Изведнъж Херист пребледня леко и загуби своята самоувереност. Изглежда преповтори мислено части от Предсказанието преди да попита тихо:
- Уверен ли си?
- В какво?
- Във всичко - махна с ръка Херист.
- Още доказателства ли искаш? Поне десетина града са наводнени от проливни дъждове, Кървавото езеро заема двойно по-голяма площ от досегашната. Дори Корина пострада. Ами всички истории за гръмотевични бури, градушки дни наред и толкова плътни облаци, че слънцето не огрява земята? Чуй ме - преди броени дни Дензър беше тук с Илкар и Незнайния воин. Отрядът на Гарваните се събира отново, за да я търсят. И те споделят нашата загриженост. Детето трябва да бъде открито и върнато в Школата преди да се случат още по-страшни беди.