![Четвъртият гроб под краката ми [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/6/chetvrtiyat-grob-pod-krakata-mi-bg-download.jpg)
Четвъртият гроб под краката ми [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #4
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:
Куки повдигна вежда.
— Права е — каза чичо Боб, сипвайки си чаша кафе. — Аз всъщност съм от Плутон.
Джема остави чантата си и се приближи за прегръдка, традиция, която съвсем наскоро започнахме да спазваме. Не я бях виждала от няколко седмици. След онова нещо с мъченията, тя идваше всеки ден. Но между работата и преструвките, че има социален живот, посещенията й бяха намалели.
— Виждам, че си взела последния ни разговор присърце. — Тя ми отправи сериозното си изражение, онова, което ме караше да се кикотя. Сега просто ме караше да оценя изкривената й представа за реалност. Сякаш щях да приема присърце нещо, казано от нея. Знаехме се прекалено отдавна за нещо такова. — Мислиш ли, че имах достатъчно малки кухненски уреди?
— Работим по въпроса — каза Куки, докато чичо Боб даряваше Джема с една от неговите големи, мечешки прегръдки.
— Да, така е — съгласи се той.
— Е, добре — каза Джема, пристъпвайки в кухнята, за да види с какво се занимаваше Куки. — Дойдох само да нагледам нещата, да видя как я караш.
— Добре е, благодаря.
— Как спиш?
— Сама, за нещастие.
— Не, имам предвид спиш ли?
Предполагах, че мога да й кажа как обикалях апартамента си по цяла нощ като параноичен наркоман, проверявайки ключалките отново и отново, уверявайки се, че прозорците бяха затворени, и че вратата бе заключена. Можех да обясня как после отивах в леглото, само за да лежа и да си представям картини на крадци и серийни убийци при всяко изскърцване и тропване на старата сграда. Но тогава само щеше да настоява да ме натъпче с лекарства. Перспектива, която отказвах да обмисля.
— Разбира се, че спя. Какво друго бих правила през нощта?
— Да не спиш. — Тя ме измери със знаещ поглед, проверявайки, преценявайки реакциите ми. Проклети психиатри.
Оставих безгрижна усмивка да разтвори устните ми и казах:
— Спя си съвсем добре.
— Хубаво. Защото изглеждаш малко недоспала.
— Годините ти на практика ли го казват?
— Не, тъмните кръгове под очите ти го казват.
— Не съм недоспала.
— Чудесно. Радвам се.
Не се радваше. Можех да усетя подозрението във всеки неин подозрителен дъх.
Значи, Куки беше тук, за да пробва новите ми уреди, които никога нямаше да използвам. Амбър беше тук, за да използва компютъра ми, от които имаха два в апартамента им отсреща. Чичо Боб е бил целия този път, за да ми донесе папка. А Джема беше дошла, за да ме провери. Не бях имала толкова много компания от партито за нанасяне в апартамента и поканих футболния отбор „Лобо“ на Щатския университет на Ню Мексико. Само около дванадесет от тези момчета успяха да се поберат вътре, така че партито се прехвърли в коридора. Госпожа Алън, възрастната дама в апартамент 2-С, така и не спря да ми благодари. И всеки път, когато го правеше, гласът й ставаше дрезгав и размърдваше вежди. Винаги съм се чудила какво точно бе станало онази вечер, за да бъде толкова благодарна. Може би беше кръшнала. Или беше пуснала ръка на някого. Браво на нея, така или иначе.
Но с толкова много хора в апартамента ми и обградени от джунгла от кутии, започвах да се чувствам клаустрофобично. И тревожна. Особено когато Куки продължаваше да хвърля тайни погледи на Чибо. Трябваше да знам, че се отнесе твърде пренебрежително към него, когато влезе. Обикновено се ухилваше като ученичка на концерт на момчешка група. Определено бяха намислили нещо.
Обърнах се към добронамерената ми, но силно неприятна група приятели и/или семейство, опитвайки се да реша, ако това бе видео игра и всички се превърнеха в зомбита, кого щях да утрепя първо.
— Добре, какво става?
— Какво? — попита Джема, изражението й бе самата невинност.
Нея.
Чичо Боб потърка наболата си брада. Амбър надникна над купчина кутии, огромните й сини очи наблюдаваха тревожно отдалеч. Или, добре де, от няколко крачки разстояние. Куки ме гледаше иззад купчина инструкции за електрическа тенджера под налягане, без да заблуди никого. Освен ако не можеше да чете инструкции на френски. И то с главата надолу. А Джема се подпря на бар-стола, за да си огледа ноктите.