Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Качих се по стълбите до моя етаж и когато стигнах там, чух удари с чук да идват от апартамента в дъното. Изгледах го с копнеж. С любов. Имаше най-готината кухня, която някога бях виждала. Моят имаше кухня, но сравнението между двата бе все едно да сравняваш Мона Лиза с рисунка, която веднъж сътворих, на момиче, което се казваше Мона Салас. Главата й продължаваше да се озовава на лявото рамо и имаше наистина големи цици. Бяхме в детската градина. Макар да обичах да мисля за тази рисунка като за някакъв вид екстрасензорна сетивност, защото, когато Мона се сдоби с цици, имаше в излишък. Очевидно тази рисунка бе неопровержимо доказателство, че можех да виждам бъдещето.

— Къде беше?

Пристъпих в апартамента си и срещнах лошия поглед на чичо Боб с един от моите собствени.

— Навън, опитвайки се да се представя за филмов продуцент, за да накарам секси мъжете да спят с мен. Ти къде беше?

Чичо Боб игнорира перфектно формулирания ми въпрос и ми подаде папка.

— Ето какво имам за подпалвача. Придържа се към стари сгради и къщи, но това вероятно няма да продължи дълго.

Без да пропускам загриженото изражение, което премина по лицето му, когато видя Маргарет в ръцете ми, аз я оставих заедно с чантата ми върху барплота и взех папката.

— Трябва да направя малко проучване — казах, насочвайки се към банята и четката си за зъби, докато четях. — Познавам основния психологически профил на обикновения подпалвач, но нищо, което да впечатли големите клечки. А сега, когато е убил някого…

— Не е — прекъсна ме той. — Бездомната жена е била вече мъртва, когато сградата е пламнала. От онова, което медицинският следовател може да каже, вероятно е починала от пневмония около два дни по-рано.

— О, но ти все още си на случая? — попитах, изучавайки профила на мъжа, докато изстисквах паста за зъби върху четката.

— Реших да се позадържа, да помогна. А ти си излязла — каза той с доволен тон.

През балончетата от пастата за зъби казах:

— Трябваше. Имам случай.

— Искаш ли да ми разкажеш?

След като се изплакнах, тръгнах обратно, все още разглеждайки папката.

— Не. Но бих искала да запазя тази опция активна. Знаеш, ако се забъркам в проблеми.

— Значи ще ми разкажеш всичко до утре следобед. Говори ли с баща си?

— Второ „не“. Този тип изглежда много прецизен относно онова, което пали. Приемам, че няма общо със застраховката?

— Никак. Различни собственици. Различни застрахователни компании. Не можем да открием абсолютно никаква връзка помежду им.

— Хей — казах, мислейки си за новинарското предаване, което бях гледала. — Имате ли някаква представа кои са „Джентълмените крадци“? Онези банкови обирджии?