Друговремец [bg]

Най-после си върнах нормалната поза, ругаейки наум пантофите. Вдигнах глава и погледът ми срещна гърдите на Дугал. Явно той трябваше да поеме отговорността за посещението ми - или пленничеството ми, в зависимост от гледната точка. С интерес зачаках да науча как точно двамата братя са се разбрали да обяснят присъствието ми.

- Сър - започна Дугал, като се поклони церемониално на Колъм, - молим за снизхождението и милостта ви, що се отнася до тази дама, на която са нужни помощ и убежище. Госпожа Клеър Бюшамп, английска дама от Оксфорд, е преживяла нападение от бандити, убили най-подло слугата й, избягала е във вашите гори и там я открихме и спасихме. Молим замъкът Леох да й предложи убежище, докато... - той направи пауза и устата му се изкриви в цинична усмивка - ...докато английските й роднини не научат за местоположението й и не й осигурят безопасно връщане у дома.

Не пропуснах ударението на „английските“, нито пък останалите в залата. Значи щяха да ме търпят, но и да ме гледат с подозрение. Ако беше споменал мои френски роднини, щях да съм в позицията на добре дошъл, макар и неканен гост. Щеше да ми е по-трудно да се измъкна от замъка, отколкото предполагах.

Колъм ми се поклони и ми предложи безграничното гостоприемство край огнището си, или нещо подобно. Отново направих реверанс, малко по-добре отпреди, и се върнах сред другите, споходена от любопитни и като цяло дружелюбни погледи.

Досега казусите бяха вълнували най-вече участниците. Наблюдателите често си говореха тихо и очакваха своя ред. Моето появяване обаче бе посрещнато с догадки и шушукане, но като че ли по-скоро добронамерени.

Ала сега залата се оживи още повече. Пред феодала пристъпи едър мъж, помъкнал младо момиче. Тя изглеждаше на около шестнайсет, хубава, с нацупени устни и дълга руса коса, вързана със синя лента. Застана сама пред Колъм, а мъжът зад нея занарежда нещо на келтски, като размахваше ръце и от време на време я сочеше обвинително. Сред тълпата се надигна шепот.

Госпожа Фицгибънс, седнала на здрава табуретка, проточваше врат напред. Приведох се към нея и прошепнах:

- Какво е направила?

Тя отвърна, без да движи устни или да откъсва очи от действието.

- Баща й я обвинява в разпътно поведение. Виждала се неблагопристойно с младежи срещу волята му Иска Макензи да я накажат за неподчинението й.

- Да я накажат ли? Как?

- Шшг.

Вниманието на всички се беше насочило към Колъм, който обмисляше какво да прави с момичето и баща й. Като гледаше ту нея, ту него, той заговори. Почука намръщен с юмрук по страничната облегалка на стола и през тълпата премина тръпка.